Направи най-добрите инвестиции в живота си
От 2 евро си осигурявате Норвегия Държавни приходи
Цена
Настоящата стойност на Държавни приходи в Норвегия е 637,274 млрд. NOK. Държавни приходи в Норвегия нарасна до 637,274 млрд. NOK на 1.12.2023 г., след като беше 448,244 млрд. NOK на 1.09.2023 г.. От 1.03.1991 г. до 1.03.2024 г., средният БВП в Норвегия беше 250,35 млрд. NOK. Най-високата стойност беше достигната на 1.12.2022 г. с 788,34 млрд. NOK, докато най-ниската стойност беше записана на 1.09.1993 г. с 50,60 млрд. NOK.
Държавни приходи ·
Макс
Държавни приходи | |
---|---|
1.03.1991 г. | 59,41 млрд. NOK |
1.06.1991 г. | 94,54 млрд. NOK |
1.09.1991 г. | 52,63 млрд. NOK |
1.12.1991 г. | 115,53 млрд. NOK |
1.03.1992 г. | 59,66 млрд. NOK |
1.06.1992 г. | 93,06 млрд. NOK |
1.09.1992 г. | 52,61 млрд. NOK |
1.12.1992 г. | 116,05 млрд. NOK |
1.03.1993 г. | 62,53 млрд. NOK |
1.06.1993 г. | 97,95 млрд. NOK |
1.09.1993 г. | 50,60 млрд. NOK |
1.12.1993 г. | 118,72 млрд. NOK |
1.03.1994 г. | 71,87 млрд. NOK |
1.06.1994 г. | 95,27 млрд. NOK |
1.09.1994 г. | 58,73 млрд. NOK |
1.12.1994 г. | 127,60 млрд. NOK |
1.03.1995 г. | 71,46 млрд. NOK |
1.06.1995 г. | 101,50 млрд. NOK |
1.09.1995 г. | 60,40 млрд. NOK |
1.12.1995 г. | 149,58 млрд. NOK |
1.03.1996 г. | 75,49 млрд. NOK |
1.06.1996 г. | 121,27 млрд. NOK |
1.09.1996 г. | 70,35 млрд. NOK |
1.12.1996 г. | 165,82 млрд. NOK |
1.03.1997 г. | 90,96 млрд. NOK |
1.06.1997 г. | 150,67 млрд. NOK |
1.09.1997 г. | 81,32 млрд. NOK |
1.12.1997 г. | 155,25 млрд. NOK |
1.03.1998 г. | 91,03 млрд. NOK |
1.06.1998 г. | 151,90 млрд. NOK |
1.09.1998 г. | 75,62 млрд. NOK |
1.12.1998 г. | 152,79 млрд. NOK |
1.03.1999 г. | 96,18 млрд. NOK |
1.06.1999 г. | 141,72 млрд. NOK |
1.09.1999 г. | 90,83 млрд. NOK |
1.12.1999 г. | 170,84 млрд. NOK |
1.03.2000 г. | 126,68 млрд. NOK |
1.06.2000 г. | 180,23 млрд. NOK |
1.09.2000 г. | 110,07 млрд. NOK |
1.12.2000 г. | 226,67 млрд. NOK |
1.03.2001 г. | 137,42 млрд. NOK |
1.06.2001 г. | 273,18 млрд. NOK |
1.09.2001 г. | 111,25 млрд. NOK |
1.12.2001 г. | 236,60 млрд. NOK |
1.03.2002 г. | 128,85 млрд. NOK |
1.06.2002 г. | 233,20 млрд. NOK |
1.09.2002 г. | 113,16 млрд. NOK |
1.12.2002 г. | 215,86 млрд. NOK |
1.03.2003 г. | 126,71 млрд. NOK |
1.06.2003 г. | 229,60 млрд. NOK |
1.09.2003 г. | 106,79 млрд. NOK |
1.12.2003 г. | 237,09 млрд. NOK |
1.03.2004 г. | 129,09 млрд. NOK |
1.06.2004 г. | 244,78 млрд. NOK |
1.09.2004 г. | 117,64 млрд. NOK |
1.12.2004 г. | 254,90 млрд. NOK |
1.03.2005 г. | 138,74 млрд. NOK |
1.06.2005 г. | 285,57 млрд. NOK |
1.09.2005 г. | 129,69 млрд. NOK |
1.12.2005 г. | 306,85 млрд. NOK |
1.03.2006 г. | 164,35 млрд. NOK |
1.06.2006 г. | 332,32 млрд. NOK |
1.09.2006 г. | 143,85 млрд. NOK |
1.12.2006 г. | 354,38 млрд. NOK |
1.03.2007 г. | 173,10 млрд. NOK |
1.06.2007 г. | 361,29 млрд. NOK |
1.09.2007 г. | 152,02 млрд. NOK |
1.12.2007 г. | 343,72 млрд. NOK |
1.03.2008 г. | 200,17 млрд. NOK |
1.06.2008 г. | 404,68 млрд. NOK |
1.09.2008 г. | 222,54 млрд. NOK |
1.12.2008 г. | 355,25 млрд. NOK |
1.03.2009 г. | 230,97 млрд. NOK |
1.06.2009 г. | 347,96 млрд. NOK |
1.09.2009 г. | 176,01 млрд. NOK |
1.12.2009 г. | 296,95 млрд. NOK |
1.03.2010 г. | 212,66 млрд. NOK |
1.06.2010 г. | 352,40 млрд. NOK |
1.09.2010 г. | 185,57 млрд. NOK |
1.12.2010 г. | 314,14 млрд. NOK |
1.03.2011 г. | 240,41 млрд. NOK |
1.06.2011 г. | 389,98 млрд. NOK |
1.09.2011 г. | 279,88 млрд. NOK |
1.12.2011 г. | 313,25 млрд. NOK |
1.03.2012 г. | 324,81 млрд. NOK |
1.06.2012 г. | 360,97 млрд. NOK |
1.09.2012 г. | 287,43 млрд. NOK |
1.12.2012 г. | 317,52 млрд. NOK |
1.03.2013 г. | 325,17 млрд. NOK |
1.06.2013 г. | 375,17 млрд. NOK |
1.09.2013 г. | 291,53 млрд. NOK |
1.12.2013 г. | 299,94 млрд. NOK |
1.03.2014 г. | 336,04 млрд. NOK |
1.06.2014 г. | 352,35 млрд. NOK |
1.09.2014 г. | 286,62 млрд. NOK |
1.12.2014 г. | 303,75 млрд. NOK |
1.03.2015 г. | 323,09 млрд. NOK |
1.06.2015 г. | 335,89 млрд. NOK |
1.09.2015 г. | 286,73 млрд. NOK |
1.12.2015 г. | 281,71 млрд. NOK |
1.03.2016 г. | 308,31 млрд. NOK |
1.06.2016 г. | 328,04 млрд. NOK |
1.09.2016 г. | 272,07 млрд. NOK |
1.12.2016 г. | 254,06 млрд. NOK |
1.03.2017 г. | 316,05 млрд. NOK |
1.06.2017 г. | 324,16 млрд. NOK |
1.09.2017 г. | 281,04 млрд. NOK |
1.12.2017 г. | 304,64 млрд. NOK |
1.03.2018 г. | 335,80 млрд. NOK |
1.06.2018 г. | 341,38 млрд. NOK |
1.09.2018 г. | 324,04 млрд. NOK |
1.12.2018 г. | 349,38 млрд. NOK |
1.03.2019 г. | 359,89 млрд. NOK |
1.06.2019 г. | 378,60 млрд. NOK |
1.09.2019 г. | 314,10 млрд. NOK |
1.12.2019 г. | 354,82 млрд. NOK |
1.03.2020 г. | 361,45 млрд. NOK |
1.06.2020 г. | 297,96 млрд. NOK |
1.09.2020 г. | 302,53 млрд. NOK |
1.12.2020 г. | 326,88 млрд. NOK |
1.03.2021 г. | 340,62 млрд. NOK |
1.06.2021 г. | 324,18 млрд. NOK |
1.09.2021 г. | 349,33 млрд. NOK |
1.12.2021 г. | 488,59 млрд. NOK |
1.03.2022 г. | 527,55 млрд. NOK |
1.06.2022 г. | 633,69 млрд. NOK |
1.09.2022 г. | 718,84 млрд. NOK |
1.12.2022 г. | 788,34 млрд. NOK |
1.03.2023 г. | 643,16 млрд. NOK |
1.06.2023 г. | 765,72 млрд. NOK |
1.09.2023 г. | 448,24 млрд. NOK |
1.12.2023 г. | 637,27 млрд. NOK |
Държавни приходи История
Дата | Стойност |
---|---|
1.12.2023 г. | 637,274 млрд. NOK |
1.09.2023 г. | 448,244 млрд. NOK |
1.06.2023 г. | 765,719 млрд. NOK |
1.03.2023 г. | 643,162 млрд. NOK |
1.12.2022 г. | 788,337 млрд. NOK |
1.09.2022 г. | 718,838 млрд. NOK |
1.06.2022 г. | 633,69 млрд. NOK |
1.03.2022 г. | 527,551 млрд. NOK |
1.12.2021 г. | 488,592 млрд. NOK |
1.09.2021 г. | 349,33 млрд. NOK |
Сходни макро показатели за Държавни приходи
Име | В момента | Предишен | Честота |
---|---|---|---|
🇳🇴 Военни разходи | 8,669 млрд. USD | 8,698 млрд. USD | Годишно |
🇳🇴 държавен бюджет | 16,3 % of GDP | 25,6 % of GDP | Годишно |
🇳🇴 Държавен дълг | 708,529 млрд. NOK | 796,757 млрд. NOK | Тримесечие |
🇳🇴 Държавен дълг към БВП | 44,3 % of GDP | 36,5 % of GDP | Годишно |
🇳🇴 Държавни разходи | 512,813 млрд. NOK | 457,634 млрд. NOK | Тримесечие |
🇳🇴 Държавни разходи | 258,801 млрд. NOK | 257,409 млрд. NOK | Тримесечие |
🇳🇴 Държавни разходи към БВП | 46,4 % of GDP | 38,3 % of GDP | Годишно |
🇳🇴 Заявления за убежище | 330 persons | 320 persons | Месечно |
🇳🇴 Индекс на корупцията | 84 Points | 84 Points | Годишно |
🇳🇴 Корупционен ранг | 4 | 4 | Годишно |
🇳🇴 Стойност на държавния бюджет | 53,762 млрд. NOK | 179,64 млрд. NOK | Тримесечие |
Правителствените приходи се отнасят до всички постъпления, които правителството получава, включително данъци, мита, приходи от държавни предприятия, капиталови приходи и чуждестранна помощ. Правителствените приходи са част от изчислението на бюджетния баланс на правителството.
Макросайтове за други страни в Европа
- 🇦🇱Албания
- 🇦🇹Австрия
- 🇧🇾Беларус
- 🇧🇪Белгия
- 🇧🇦Босна и Херцеговина
- 🇧🇬България
- 🇭🇷Хърватия
- 🇨🇾Кипър
- 🇨🇿Чешка република
- 🇩🇰Дания
- 🇪🇪Естония
- 🇫🇴Фарьорски острови
- 🇫🇮Финландия
- 🇫🇷Франция
- 🇩🇪Германия
- 🇬🇷Гърция
- 🇭🇺Унгария
- 🇮🇸остров
- 🇮🇪Ирландия
- 🇮🇹Италия
- 🇽🇰Косово
- 🇱🇻Латвия
- 🇱🇮Лихтенщайн
- 🇱🇹Литва
- 🇱🇺Люксембург
- 🇲🇰Северна Македония
- 🇲🇹Малта
- 🇲🇩Молдова
- 🇲🇨Монако
- 🇲🇪Черна гора
- 🇳🇱Нидерландия
- 🇵🇱Полша
- 🇵🇹Португалия
- 🇷🇴Румъния
- 🇷🇺Русия
- 🇷🇸Сърбия
- 🇸🇰Словакия
- 🇸🇮Словения
- 🇪🇸Испания
- 🇸🇪Швеция
- 🇨🇭Швейцария
- 🇺🇦Украйна
- 🇬🇧Обединеното кралство
- 🇦🇩Андора
Какво е Държавни приходи
Категорията „Държавни приходи“ на нашия сайт Eulerpool е създадена с цел да предостави на потребителите и икономическите анализатори изчерпателна информация за сложната и многостранна структура на приходите на една държава. Професионалното разбиране на държавните приходи е от съществено значение за анализирането на макроикономическите условия и за формирането на стратегически икономически решения. Държавните приходи играят централна роля във финансовата стабилност и икономическото развитие на една страна, което ги прави ключов компонент в макроикономическата политика и анализа. Основните източници на държавни приходи включват данъци, такси и мита, както и нетаксувани доходи като дивиденти, лихви и приходи от държавни активи. Данъчните приходи се състоят от преки данъци (като корпоративен и подоходен данък) и косвени данъци (като ДДС и акцизи). Таксите и митата, от друга страна, представляват входни такси за различни държавни услуги и търговски бариери, които съществуват с цел защита на местното производство и регулиране на международната търговия. Нетаксуваните приходи, включващи приходи от държавни активи като дивиденти от държавни предприятия, наеми и концесии, също представляват значителен процент от общите държавни приходи. Ефективното управление на тези активи и техните приходи е от критично значение за поддържане на фискалната стабилност. При разглеждането на държавните приходи е важно да обърнем внимание и на тяхното планиране и прогнози за бъдещите периоди. Макроикономическите анализатори често използват различни модели за прогнозиране на приходите, базирани на настоящите икономически условия и предвиждания за бъдещото икономическо развитие. Тези модели включват различни допускания и сценарии, които помагат на правителствата да планират бюджетите и разходите си по-ефективно. В рамките на страницата за държавни приходи на нашия сайт Eulerpool, потребителите могат да намерят детайлни данни за приходите на различни държави по света, исторически данни и прогнози за бъдещи периоди. Тези данни са представени посредством графики, таблици и интерпретации, които улесняват разбирането и анализа им. Това е от огромна помощ както за икономически анализатори, така и за инвеститори, които използват тази информация за вземане на обосновани решения. Ефективното управление на държавните приходи изисква постоянен мониторинг и анализ на икономическите условия както на национално, така и на международно ниво. Промените в глобалната икономика, като например възходи и падения на суровинните пазари, промени в международната търговия и миграционни потоци, могат значително да повлияят на държавните приходи. От друга страна, вътрешни фактори като структурни реформи, изменение на данъчната политика и административни промени също имат директно въздействие върху приходите. Особено внимание трябва да се обърне и на инфлацията, която може да намали стойността на приходите, ако не се предприемат корективни мерки. Инфлационните процеси могат да намалят реалната покупателна способност на събраните приходи, което изисква адаптация в данъчната политика и управление на фискалната система. Наред с това, прозрачността и ефективността на управлението на държавните приходи са критични за икономическата стабилност и доверието на гражданите в правителството. Необходимостта от прозрачност и отчетност в приходите и разходите поражда нужда от съвременни информационни системи и публични платформи, които да предоставят обективна и навременна информация на обществеността и заинтересованите страни. Eulerpool се стреми да осигури тази прозрачност като предлага актуална и достоверна информация за държавните приходи на своите потребители. В заключение, разбирането и управлението на държавните приходи са основен аспект на макроикономическата политика, който е от решаващо значение за финансовата стабилност и икономическото благополучие на една държава. Чрез нашата платформа Eulerpool ние се стремим да предоставим необходимите инструменти и данни за дълбок анализ и ефективно управление на тези приходи, което ще допринесе за създаването на базирани на доказателства икономически решения и стратегии.