Направи най-добрите инвестиции в живота си
От 2 евро си осигурявате Литва Болници
Цена
Текущата стойност на Болници в Литва е 27,91 млн. per one people. Болници в Литва намаляха до 27,91 млн. per one people на 1.12.2020 г., след като бяха 33,64 млн. per one people на 1.12.2019 г.. От 31.12.1980 г. до 31.12.2020 г., средният БВП в Литва беше 42,71 млн. per one people. Най-високото достижение беше регистрирано на 31.12.1980 г. със стойност 59,77 млн. per one people, докато най-ниската стойност беше записана на 31.12.2020 г. със стойност 27,91 млн. per one people.
Болници ·
Макс
болници | |
---|---|
1.12.1981 г. | 58,26 млн. per one people |
1.12.1982 г. | 58,14 млн. per one people |
1.12.1983 г. | 57,96 млн. per one people |
1.12.1984 г. | 55,20 млн. per one people |
1.12.1985 г. | 56,14 млн. per one people |
1.12.1986 г. | 55,88 млн. per one people |
1.12.1987 г. | 55,58 млн. per one people |
1.12.1988 г. | 54,45 млн. per one people |
1.12.1989 г. | 52,11 млн. per one people |
1.12.1990 г. | 53,27 млн. per one people |
1.12.1991 г. | 54,53 млн. per one people |
1.12.1992 г. | 53,24 млн. per one people |
1.12.1993 г. | 52,14 млн. per one people |
1.12.1994 г. | 52,23 млн. per one people |
1.12.1995 г. | 52,35 млн. per one people |
1.12.1996 г. | 50,81 млн. per one people |
1.12.1997 г. | 38,60 млн. per one people |
1.12.1998 г. | 34,65 млн. per one people |
1.12.1999 г. | 33,77 млн. per one people |
1.12.2000 г. | 34,58 млн. per one people |
1.12.2001 г. | 34,57 млн. per one people |
1.12.2002 г. | 34,56 млн. per one people |
1.12.2003 г. | 35,14 млн. per one people |
1.12.2004 г. | 33,76 млн. per one people |
1.12.2005 г. | 34,01 млн. per one people |
1.12.2006 г. | 35,17 млн. per one people |
1.12.2007 г. | 33,73 млн. per one people |
1.12.2008 г. | 35,33 млн. per one people |
1.12.2009 г. | 36,04 млн. per one people |
1.12.2010 г. | 36,48 млн. per one people |
1.12.2011 г. | 34,68 млн. per one people |
1.12.2012 г. | 35,14 млн. per one people |
1.12.2013 г. | 33,47 млн. per one people |
1.12.2014 г. | 32,06 млн. per one people |
1.12.2015 г. | 32,70 млн. per one people |
1.12.2016 г. | 32,42 млн. per one people |
1.12.2017 г. | 32,88 млн. per one people |
1.12.2018 г. | 33,91 млн. per one people |
1.12.2019 г. | 33,64 млн. per one people |
1.12.2020 г. | 27,91 млн. per one people |
Болници История
Дата | Стойност |
---|---|
1.12.2020 г. | 27,91 млн. per one people |
1.12.2019 г. | 33,64 млн. per one people |
1.12.2018 г. | 33,91 млн. per one people |
1.12.2017 г. | 32,88 млн. per one people |
1.12.2016 г. | 32,42 млн. per one people |
1.12.2015 г. | 32,7 млн. per one people |
1.12.2014 г. | 32,06 млн. per one people |
1.12.2013 г. | 33,47 млн. per one people |
1.12.2012 г. | 35,14 млн. per one people |
1.12.2011 г. | 34,68 млн. per one people |
Сходни макро показатели за Болници
Име | В момента | Предишен | Честота |
---|---|---|---|
🇱🇹 „Лекари“ | 4,7 per 1000 people | 4,72 per 1000 people | Годишно |
🇱🇹 болнични легла | 6,05 per 1000 people | 6,01 per 1000 people | Годишно |
🇱🇹 легла в интензивно отделение | 5,05 per 1000 people | 4,97 per 1000 people | Годишно |
🇱🇹 медицински сестри | 7,84 per 1000 people | 7,77 per 1000 people | Годишно |
Макросайтове за други страни в Европа
- 🇦🇱Албания
- 🇦🇹Австрия
- 🇧🇾Беларус
- 🇧🇪Белгия
- 🇧🇦Босна и Херцеговина
- 🇧🇬България
- 🇭🇷Хърватия
- 🇨🇾Кипър
- 🇨🇿Чешка република
- 🇩🇰Дания
- 🇪🇪Естония
- 🇫🇴Фарьорски острови
- 🇫🇮Финландия
- 🇫🇷Франция
- 🇩🇪Германия
- 🇬🇷Гърция
- 🇭🇺Унгария
- 🇮🇸остров
- 🇮🇪Ирландия
- 🇮🇹Италия
- 🇽🇰Косово
- 🇱🇻Латвия
- 🇱🇮Лихтенщайн
- 🇱🇺Люксембург
- 🇲🇰Северна Македония
- 🇲🇹Малта
- 🇲🇩Молдова
- 🇲🇨Монако
- 🇲🇪Черна гора
- 🇳🇱Нидерландия
- 🇳🇴Норвегия
- 🇵🇱Полша
- 🇵🇹Португалия
- 🇷🇴Румъния
- 🇷🇺Русия
- 🇷🇸Сърбия
- 🇸🇰Словакия
- 🇸🇮Словения
- 🇪🇸Испания
- 🇸🇪Швеция
- 🇨🇭Швейцария
- 🇺🇦Украйна
- 🇬🇧Обединеното кралство
- 🇦🇩Андора
Какво е Болници
Категорията „Болници“ в макроикономическия контекст обхваща един от основните елементи на здравната система на всяка страна. Болниците играят ключова роля в предоставянето на здравни услуги на населението и създават значителни въздействия върху икономическата стабилност и развитие. Високото качество и достъпност на болничните услуги са от съществено значение за подобряване на общественото здраве и благосъстояние. Болниците са изключително важни институции, които предоставят комплексни медицински услуги, включително диагностика, лечение и рехабилитация на пациенти. Високото ниво на разходи за здравеопазване в болниците се обяснява с необходимостта от квалифициран персонал, съвременни медицински технологии и поддръжка на инфраструктурата. През последните десетилетия се наблюдава значително увеличение на търсенето на болнични услуги, дължащо се на демографските промени като застаряване на населението и нарастващия брой пациенти с хронични заболявания. В макроикономически план, болниците допринасят не само към здравето на населението, но и към икономиката като цяло. Те са значителен работодател, предоставяйки работа на милиони хора по света, което допринася за намаляване на безработицата и увеличаване на дохода в обществото. Освен това, инвестициите в болничния сектор водят до подобряване на инфраструктурата и развитие на технологии, което създава възможности за иновации и икономически растеж. Регулирането и финансирането на болниците са ключови въпроси, които влияят върху ефективността и устойчивостта на здравната система. В повечето страни болниците се финансират както от публични, така и от частни източници. Публичното финансиране обикновено се осигурява чрез държавни бюджети и социални осигуровки, докато частните източници включват плащания от пациенти и частни застрахователни компании. Успешното управление на разходите е от решаващо значение за осигуряване на дългосрочна стабилност и качество в сектор „Болници“. Дигитализацията и внедряването на нови технологии в болничния сектор са фактори, които променят динамиката на здравните услуги. Възприемането на електронни здравни записи, телемедицина и роботизирани хирургически системи води до повишаване на ефективността и намаляване на разходите. Въпреки това, инвестициите в технологии изискват значителни ресурси и планиране, което често представя предизвикателства пред болниците и управляващите органи. Освен техническите и икономическите аспекти, болниците трябва да се справят и с разнообразни социални фактори. Социалната неравнопоставеност в достъпа до здравни услуги и регионалните различия са проблеми, които изискват внимание и системни решения. Разработването на стратегии, които насърчават равнопоставен достъп до висококачествени болнични услуги, е ключово за подобряване на здравето на населението и намаляване на социалните различия. Здравният туризъм е още един аспект, който допринася за макроикономическото значение на болниците. Много страни активно насърчават медицинския туризъм, предлагайки услуги на чуждестранни пациенти, които търсят висококачествено лечение на по-ниска цена. Това подпомага не само здравния сектор, но и други свързани индустрии, като транспорт и хотелиерство, създавайки множество икономически възможности. Настоящата пандемична ситуация от COVID-19 подчерта значимостта на болничния сектор и неговата роля в управлението на здравни кризи. Болниците се оказаха на предната линия в борбата с пандемията, изисквайки значителни ресурси и персонал за справяне със засиления натиск върху системата. Тази криза разкри и някои от слабостите в здравната система, подчертавайки необходимостта от по-добра подготовка и гъвкавост в отговор на бъдещи здравни заплахи. Бъдещето на болничния сектор до голяма степен зависи от способността на управляващите да съчетаят ефективно финансиране, иновации и човешки ресурси. Обучението и развитието на медицински персонал са от изключително значение за поддържане на висок стандарт на грижа. Програмите за непрекъснато образование и професионално развитие могат да помогнат за привличане и задържане на квалифицирани специалисти в сектора. Освен това, изграждането на устойчиви модели на финансиране и управление ще бъде критично за адаптирането към променящите се нужди на населението. Политиките, насочени към подобряване на ефективността, прозрачността и отчетността, могат значително да допринесат за стабилността на болничния сектор. Международното сътрудничество и споделянето на най-добрите практики също играят важна роля в развитието на по-ефективна и устойчива здравна система. В крайна сметка, макроикономическото значение на болниците не може да бъде надценено. Техният принос към общественото здраве, икономическата стабилност и иновациите в здравния сектор са от съществено значение за развитието на всяко модерно общество. Стратегичните инвестиции, ефективното управление и насърчаването на социалната равнопоставеност ще продължат да бъдат ключови фактори за успешното функциониране и развитие на болничния сектор. На пазара на здравни услуги, платформите за макроикономически данни като eulerpool играят важна роля, предоставяйки ценна информация и аналитични инструменти за по-добро разбиране и вземане на информирани решения в здравния сектор.