Литва Внос
Цена
Настоящата стойност на Внос в Литва е 3,851 млрд. EUR. Внос в Литва се увеличи до 3,851 млрд. EUR на 1.07.2025 г., след като беше 3,366 млрд. EUR на 1.06.2025 г.. От 1.01.1994 г. до 1.07.2025 г., средният БВП в Литва беше 1,69 млрд. EUR. Най-високата стойност беше достигната на 1.09.2022 г. с 5,21 млрд. EUR, докато най-ниската стойност беше записана на 1.10.1994 г. с 153,20 млн. EUR.
Внос
Макс
Внос История
Дата | Стойност |
---|---|
1.07.2025 г. | 3,851 млрд. EUR |
1.06.2025 г. | 3,366 млрд. EUR |
1.05.2025 г. | 3,666 млрд. EUR |
1.04.2025 г. | 3,615 млрд. EUR |
1.03.2025 г. | 3,947 млрд. EUR |
1.02.2025 г. | 3,465 млрд. EUR |
1.01.2025 г. | 3,436 млрд. EUR |
1.12.2024 г. | 3,273 млрд. EUR |
1.11.2024 г. | 3,524 млрд. EUR |
1.10.2024 г. | 3,712 млрд. EUR |
Сходни макро показатели за Внос
Име | В момента | Предишен | Честота |
---|---|---|---|
🇱🇹 Внос на природен газ | 8270 Terajoule | 12 926 Terajoule | Месечно |
🇱🇹 Външен дълг | 69,19 млрд. EUR | 66,195 млрд. EUR | Тримесечие |
🇱🇹 Външен дълг към БВП | 83 % of GDP | 78 % of GDP | Тримесечие |
🇱🇹 златни резерви | 5,82 Tonnes | 5,82 Tonnes | Тримесечие |
🇱🇹 Износите | 2,942 млрд. EUR | 2,991 млрд. EUR | Месечно |
🇱🇹 Индекс на тероризма | 0,423 Points | 0,059 Points | Годишно |
🇱🇹 Капиталови потоци | -170,2 млн. EUR | -23,4 млн. EUR | Месечно |
🇱🇹 Преводи | 248,49 млн. EUR | 238,54 млн. EUR | Тримесечие |
🇱🇹 Приходи от туризъм | 183,1 млн. EUR | 201,2 млн. EUR | Тримесечие |
🇱🇹 Текуща сметка | -120,92 млн. EUR | 475,9 млн. EUR | Месечно |
🇱🇹 Текуща сметка към БВП | 1,9 % of GDP | -5,5 % of GDP | Годишно |
🇱🇹 Туристически пристигания | 296 500 | 299 900 | Тримесечие |
🇱🇹 Търговски баланс | -908,6 млн. EUR | -374,8 млн. EUR | Месечно |
🇱🇹 Чуждестранни преки инвестиции | 352 млн. EUR | 921,56 млн. EUR | Тримесечие |
Литва внася основно: минерални продукти (19 процента от общия внос); машини и механични устройства, електрическо оборудване (18 процента); химикали (12 процента); превозни средства (9 процента); основни метали (6 процента); пластмаси и каучук (6 процента); и хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия (6 процента). Основните вносни партньори на Литва са Русия (14 процента от общия внос), Латвия (12 процента), Полша (11 процента) и Германия (8 процента).
Макросайтове за други страни в Европа
- 🇦🇱Албания
- 🇦🇹Австрия
- 🇧🇾Беларус
- 🇧🇪Белгия
- 🇧🇦Босна и Херцеговина
- 🇧🇬България
- 🇭🇷Хърватия
- 🇨🇾Кипър
- 🇨🇿Чешка република
- 🇩🇰Дания
- 🇪🇪Естония
- 🇫🇴Фарьорски острови
- 🇫🇮Финландия
- 🇫🇷Франция
- 🇩🇪Германия
- 🇬🇷Гърция
- 🇭🇺Унгария
- 🇮🇸остров
- 🇮🇪Ирландия
- 🇮🇹Италия
- 🇽🇰Косово
- 🇱🇻Латвия
- 🇱🇮Лихтенщайн
- 🇱🇺Люксембург
- 🇲🇰Северна Македония
- 🇲🇹Малта
- 🇲🇩Молдова
- 🇲🇨Монако
- 🇲🇪Черна гора
- 🇳🇱Нидерландия
- 🇳🇴Норвегия
- 🇵🇱Полша
- 🇵🇹Португалия
- 🇷🇴Румъния
- 🇷🇺Русия
- 🇷🇸Сърбия
- 🇸🇰Словакия
- 🇸🇮Словения
- 🇪🇸Испания
- 🇸🇪Швеция
- 🇨🇭Швейцария
- 🇺🇦Украйна
- 🇬🇧Обединеното кралство
- 🇦🇩Андора
Какво е Внос
Категорията "Внос" в макроикономиката е от изключително значение за всички, които се стремят да анализират и разбират състоянието и динамиката на различните икономики. В рамките на нашата платформа, Eulerpool, ние предоставяме детайлна и актуална информация за вноса на различни държави, което позволява на потребителите ни да вземат информирани решения и да извършват задълбочени анализи. Вносът представлява процес на импорт на стоки и услуги от чужди пазари към вътрешния пазар на дадена страна. Този процес има голямо влияние върху икономиката на една държава, като съдържа множество аспекти, които трябва да бъдат внимателно анализирани и разбрани. Например, чрез вноса, страните могат да задоволят потребителските нужди, които не могат да бъдат удовлетворени чрез вътрешно производство, както и да получат достъп до по-ефективни технологии и иновации. Когато говорим за макроикономически ефекти на вноса, най-напред трябва да обърнем внимание на търговския баланс на дадена държава. Търговският баланс представлява разликата между стойността на износа и стойността на вноса. Ако стойността на вноса надвишава тази на износа, държавата има търговски дефицит. Обратно, ако стойността на износа е по-висока от тази на вноса, имаме търговски излишък. Търговският баланс е ключов индикатор за състоянието на икономиката, и затова наблюдението и анализът на вноса са от стратегическо значение. Освен това, вносът оказва влияние и върху инфлацията в дадена страна. При увеличен внос на по-евтини чуждестранни стоки, местните производители може да бъдат принудени да намалят цените си, за да останат конкурентоспособни, което на свой ред може да доведе до дефлационен натиск. В контекста на глобализацията, значението на вносът е още по-голямо, тъй като позволява икономическата интеграция и сътрудничество между различни държави и региони. Политическият и нормативен контекст също играе огромна роля във вносните процеси. Въвеждането на тарифи и нетарифни бариери, квоти, забрани и лицензии, може значително да повлияе на обема и структурата на вноса. Иваните политики често са предмет на интензивни преговори на международно ниво, като например в контекста на Световната търговска организация (СТО) или регулациите в Европейския съюз. За много държави, особено тези с развиващи се икономики, вносът на капитало-насите стоки и технологии е жизнено важен за ускоряване на икономическото развитие. Чрез вноса, те могат да усвоят нови технологии, които впоследствие да интегрират във вътрешното производство, повишавайки по този начин производителността и конкурентоспособността на местните индустрии. От друга страна, прекалено високият внос на определени стоки може да доведе до проблеми за местните производители, които може да не успеят да се конкурират с по-евтините чуждестранни алтернативи. Това може да доведе до закриване на предприятия, загуба на работни места и негативно въздействие върху икономиката като цяло. Поради това, намирането на баланс между вноса и местното производство е ключов момент за поддържането на стабилна и устойчива икономика. Важно е също така да се анализира и структурата на вноса, като се разгледат кои са основните категории стоки и услуги, които дадена страна импортира. Това може да помогне на аналитиците и политиците да идентифицират потенциални уязвимости или възможности за икономическо развитие. Например, значителен дял на вноса на енергийни ресурси може да е знак за енергийна зависимост, което води до нуждата от разработване на стратегии за енергийна сигурност. Съществуват и редица инструменти и индикатори, които могат да бъдат използвани за анализ на вноса. Сред тях са индексите на вносни цени, които показват как се променят цените на импортните стоки с времето, и индексите на вносните мощности, които измерват колко ефикасно се използват вносните ресурси в икономиката. Чрез тези индикатори, може по-детайлно да се анализират тенденциите и да се правят прогнози за бъдещите развития. На нашата платформа Eulerpool, ние предоставяме детайлна и актуална информация за вноса в различни страни и региони по света. Нашите данни са представени чрез графики, таблици и интерактивни визуализации, което улеснява потребителите ни в разбирането и анализа на сложните макроикономически процеси. Ние сме горди, че успяваме да предоставим надеждна и дълбочинна информация, която спомага за по-доброто разбиране на глобалната икономика. За да могат нашите потребители да използват пълния потенциал на нашата платформа, предлагаме и редица аналитични инструменти, които позволяват създаването на персонализирани анализи и отчети. Чрез това, ние улесняваме процеса по вземане на решения и предоставяме необходимите данни за успешни инвестиции и бизнес стратегии. В заключение, вносът играе критична роля в макроикономиката и разбирането му е от съществено значение за всеки, който иска да има ясна представа за състоянието на глобалната икономика. На Eulerpool, ние се стремим да предоставим най-добрата и надеждна информация, която да бъде полезна на нашите потребители в техните анализи и решения. Вносът не е просто икономически процес, а важен елемент от взаимосвързаната глобална икономическа система, който заслужава дълбочинно и внимателно изследване.