Направи най-добрите инвестиции в живота си
От 2 евро си осигурявате Гърция Работа на непълен работен ден
Цена
Настоящата стойност на Работа на непълен работен ден в Гърция е 278 800 . Работа на непълен работен ден в Гърция намаля до 278 800 на 1.09.2023 г., след като беше 311 500 на 1.06.2023 г.. От 1.03.1998 г. до 1.12.2023 г., средният БВП в Гърция беше 279 610,10 . Най-високата стойност беше достигната на 1.03.2017 г. с 385 200,00 , докато най-ниската стойност беше записана на 1.12.2001 г. с 158 680,00 .
Работа на непълен работен ден ·
Макс
непълно работно време | |
---|---|
1.03.1998 г. | 240 090,00 |
1.06.1998 г. | 240 060,00 |
1.09.1998 г. | 214 770,00 |
1.12.1998 г. | 212 520,00 |
1.03.1999 г. | 278 170,00 |
1.06.1999 г. | 245 780,00 |
1.09.1999 г. | 214 040,00 |
1.12.1999 г. | 202 200,00 |
1.03.2000 г. | 188 930,00 |
1.06.2000 г. | 190 420,00 |
1.09.2000 г. | 182 080,00 |
1.12.2000 г. | 179 080,00 |
1.03.2001 г. | 178 900,00 |
1.06.2001 г. | 178 900,00 |
1.09.2001 г. | 165 090,00 |
1.12.2001 г. | 158 680,00 |
1.03.2002 г. | 188 550,00 |
1.06.2002 г. | 188 660,00 |
1.09.2002 г. | 187 450,00 |
1.12.2002 г. | 187 400,00 |
1.03.2003 г. | 190 430,00 |
1.06.2003 г. | 180 170,00 |
1.09.2003 г. | 184 090,00 |
1.12.2003 г. | 187 640,00 |
1.03.2004 г. | 197 660,00 |
1.06.2004 г. | 205 450,00 |
1.09.2004 г. | 199 470,00 |
1.12.2004 г. | 203 930,00 |
1.03.2005 г. | 215 180,00 |
1.06.2005 г. | 216 360,00 |
1.09.2005 г. | 225 020,00 |
1.12.2005 г. | 235 960,00 |
1.03.2006 г. | 261 970,00 |
1.06.2006 г. | 268 460,00 |
1.09.2006 г. | 257 220,00 |
1.12.2006 г. | 259 580,00 |
1.03.2007 г. | 264 340,00 |
1.06.2007 г. | 268 290,00 |
1.09.2007 г. | 253 660,00 |
1.12.2007 г. | 247 210,00 |
1.03.2008 г. | 267 500,00 |
1.06.2008 г. | 255 540,00 |
1.09.2008 г. | 256 000,00 |
1.12.2008 г. | 266 550,00 |
1.03.2009 г. | 282 400,00 |
1.06.2009 г. | 279 600,00 |
1.09.2009 г. | 270 700,00 |
1.12.2009 г. | 282 900,00 |
1.03.2010 г. | 289 200,00 |
1.06.2010 г. | 287 900,00 |
1.09.2010 г. | 284 700,00 |
1.12.2010 г. | 283 800,00 |
1.03.2011 г. | 287 800,00 |
1.06.2011 г. | 269 300,00 |
1.09.2011 г. | 277 200,00 |
1.12.2011 г. | 280 500,00 |
1.03.2012 г. | 276 800,00 |
1.06.2012 г. | 278 300,00 |
1.09.2012 г. | 292 400,00 |
1.12.2012 г. | 311 400,00 |
1.03.2013 г. | 307 900,00 |
1.06.2013 г. | 292 500,00 |
1.09.2013 г. | 296 300,00 |
1.12.2013 г. | 300 400,00 |
1.03.2014 г. | 320 200,00 |
1.06.2014 г. | 333 000,00 |
1.09.2014 г. | 339 500,00 |
1.12.2014 г. | 349 900,00 |
1.03.2015 г. | 350 900,00 |
1.06.2015 г. | 345 800,00 |
1.09.2015 г. | 333 800,00 |
1.12.2015 г. | 342 400,00 |
1.03.2016 г. | 351 700,00 |
1.06.2016 г. | 364 300,00 |
1.09.2016 г. | 361 900,00 |
1.12.2016 г. | 374 300,00 |
1.03.2017 г. | 385 200,00 |
1.06.2017 г. | 374 300,00 |
1.09.2017 г. | 361 200,00 |
1.12.2017 г. | 356 400,00 |
1.03.2018 г. | 357 400,00 |
1.06.2018 г. | 362 500,00 |
1.09.2018 г. | 337 200,00 |
1.12.2018 г. | 352 900,00 |
1.03.2019 г. | 351 900,00 |
1.06.2019 г. | 362 000,00 |
1.09.2019 г. | 359 900,00 |
1.12.2019 г. | 368 700,00 |
1.03.2020 г. | 365 900,00 |
1.06.2020 г. | 355 200,00 |
1.09.2020 г. | 320 200,00 |
1.12.2020 г. | 302 100,00 |
1.03.2021 г. | 282 700,00 |
1.06.2021 г. | 319 300,00 |
1.09.2021 г. | 335 300,00 |
1.12.2021 г. | 370 800,00 |
1.03.2022 г. | 366 100,00 |
1.06.2022 г. | 350 400,00 |
1.09.2022 г. | 305 600,00 |
1.12.2022 г. | 336 600,00 |
1.03.2023 г. | 344 700,00 |
1.06.2023 г. | 311 500,00 |
1.09.2023 г. | 278 800,00 |
Работа на непълен работен ден История
Дата | Стойност |
---|---|
1.09.2023 г. | 278 800 |
1.06.2023 г. | 311 500 |
1.03.2023 г. | 344 700 |
1.12.2022 г. | 336 600 |
1.09.2022 г. | 305 600 |
1.06.2022 г. | 350 400 |
1.03.2022 г. | 366 100 |
1.12.2021 г. | 370 800 |
1.09.2021 г. | 335 300 |
1.06.2021 г. | 319 300 |
Сходни макро показатели за Работа на непълен работен ден
Име | В момента | Предишен | Честота |
---|---|---|---|
🇬🇷 Безработни лица | 490 657 | 528 245,2 | Месечно |
🇬🇷 Възраст за пенсиониране мъже | 67 Years | 67 Years | Годишно |
🇬🇷 Дългосрочна безработица | 6,2 % | 5,5 % | Тримесечие |
🇬🇷 Заети лица | 4,423 млн. | 4,231 млн. | Месечно |
🇬🇷 заетост | 91,83 % | 89,609 % | Месечно |
🇬🇷 Коефициент на икономическа активност | 51,7 % | 52,8 % | Тримесечие |
🇬🇷 Коефициент на обявите за работа | 3,1 % | 1,8 % | Тримесечие |
🇬🇷 Минимални заплати | 968,33 EUR/Month | 910 EUR/Month | Тримесечие |
🇬🇷 население | 10,397 млн. | 10,414 млн. | Годишно |
🇬🇷 Обяви за работа | 70 826 | 41 120 | Тримесечие |
🇬🇷 Пенсионна възраст за жени | 67 Years | 67 Years | Годишно |
🇬🇷 Продуктивност | 98,475 points | 99,421 points | Тримесечие |
🇬🇷 Промяна в заетостта | 0,6 % | 0,6 % | Тримесечие |
🇬🇷 пълно работно време | 3,868 млн. | 3,977 млн. | Тримесечие |
🇬🇷 Работни разходи | 110,913 points | 117,677 points | Тримесечие |
🇬🇷 ставка на безработица | 9,6 % | 10,3 % | Месечно |
🇬🇷 ставка на безработица сред младежите | 22,6 % | 22,8 % | Месечно |
Макросайтове за други страни в Европа
- 🇦🇱Албания
- 🇦🇹Австрия
- 🇧🇾Беларус
- 🇧🇪Белгия
- 🇧🇦Босна и Херцеговина
- 🇧🇬България
- 🇭🇷Хърватия
- 🇨🇾Кипър
- 🇨🇿Чешка република
- 🇩🇰Дания
- 🇪🇪Естония
- 🇫🇴Фарьорски острови
- 🇫🇮Финландия
- 🇫🇷Франция
- 🇩🇪Германия
- 🇭🇺Унгария
- 🇮🇸остров
- 🇮🇪Ирландия
- 🇮🇹Италия
- 🇽🇰Косово
- 🇱🇻Латвия
- 🇱🇮Лихтенщайн
- 🇱🇹Литва
- 🇱🇺Люксембург
- 🇲🇰Северна Македония
- 🇲🇹Малта
- 🇲🇩Молдова
- 🇲🇨Монако
- 🇲🇪Черна гора
- 🇳🇱Нидерландия
- 🇳🇴Норвегия
- 🇵🇱Полша
- 🇵🇹Португалия
- 🇷🇴Румъния
- 🇷🇺Русия
- 🇷🇸Сърбия
- 🇸🇰Словакия
- 🇸🇮Словения
- 🇪🇸Испания
- 🇸🇪Швеция
- 🇨🇭Швейцария
- 🇺🇦Украйна
- 🇬🇧Обединеното кралство
- 🇦🇩Андора
Какво е Работа на непълен работен ден
Макроикономическа категория "Заетост на непълно работно време" в България В рамките на макроикономическите изследвания, категориите "Заетост на непълно работно време" имат значително влияние върху динамиката на трудовия пазар и икономическото развитие на дадена страна. Eulerpool се фокусира върху предоставянето на надеждни и актуални макроикономически данни, които позволяват да се анализират и разбират различни аспекти на икономическата активност, включително заетостта на непълно работно време. Тази категория обхваща специфичен сегмент от трудовия пазар, който има своите уникални характеристики и предизвикателства. Заетостта на непълно работно време обикновено включва позиции, които изискват работници да работят по-малко от стандартната работна седмица, която в България обикновено е 40 часа. Причините за избор на такава заетост могат да бъдат разнообразни и включват лични предпочитания, нужди на семейството, образование или други ангажименти. Работодателите често предлагат такива позиции като средство да управляват ефективно ресурсите на своя бизнес, особено в сектори, които изискват висока степен на гъвкавост като търговията на дребно, обслужването и туризма. Според Националния статистически институт (НСИ), делът на заетите на непълно работно време в България показва интересни тенденции през последните години. Интересен факт е, че такава заетост се среща по-често сред жените, отколкото сред мъжете, което може да се дължи на традиционните социални роли и очаквания. Също така, младите хора и студентите са по-склонни да работят на непълно работно време, за да съчетаят работа с обучение. Макроикономическото значение на заетостта на непълно работно време е многопластово. От една страна, тя допринася за по-ниски нива на безработицата, като предоставя възможности за труд на лица, които не могат или не желаят да работят на пълно работно време. Това може да помогне за по-добра социална интеграция на различни групи от населението. От друга страна, висок дял на заетост на непълно работно време може да бъде симптом за структурни проблеми на пазара на труда, като недостатъчна заетост или нестабилност на работните места. На микроикономическо ниво, заетостта на непълно работно време може да има както положителни, така и отрицателни последици за работниците. Предимствата включват възможността за по-добър баланс между работа и личен живот, гъвкавост на работното време и възможност за допълнителни доходи. Отрицателните аспекти могат да включват по-ниски заплати, липса на социални обезпечения и по-малко възможности за кариерно развитие. В контекста на макроикономическия анализ, заетостта на непълно работно време също предоставя важни индикатори за икономическото здраве на една страна. Например, рязко увеличение на заетите на непълно работно време може да бъде сигнал за икономическа нестабилност или промяна в търсенето и предлагането на работна ръка. В същото време, устойчивият растеж на този сегмент може да подсказва за увеличаване на гъвкавостта и адаптивността на пазара на труда. В България, законодателната рамка регламентира правата и задълженията на заетите на непълно работно време, като се стреми да осигури равнопоставеност и защита на техните интереси. Важно е да се отбележи, че работниците на непълно работно време имат същите трудови права като тези на пълно работно време, включително право на социални осигуровки и почивки. Изследването на динамиката и тенденциите в заетостта на непълно работно време е от ключово значение за работодатели, политици и изследователи, които се стремят да разберат по-добре комплексните процеси на трудовия пазар. Разработването на стратегии и политики за подкрепа и оптимизация на тази форма на заетост може да бъде важно средство за повишаване на икономическата ефективност и благосъстояние. Чрез анализа на данни, предоставени от платформи като Eulerpool, е възможно да се идентифицират основните тенденции и предизвикателства, свързани със заетостта на непълно работно време. Това включва оценка на въздействието на макроикономическите фактори като инфлация, икономически растеж и безработица върху този сегмент от трудовия пазар. Освен това, данните могат да бъдат използвани за компаративен анализ с други страни от Европейския съюз, което позволява идентифициране на добри практики и модели за подпомагане на заетостта. В заключение, заетостта на непълно работно време представлява жизненоважен елемент от пазара на труда и общата икономическа картина на България. Разбирането на нейните характеристики, предимства и недостатъци предоставя ценна информация за ефективно управление и развитие на трудовия пазар. Eulerpool ще продължава да предоставя надеждни и задълбочени макроикономически анализи, които подпомагат вземането на информирани решения и разработването на ефективни стратегии за подкрепа на заетостта на непълно работно време в България.