Направи най-добрите инвестиции в живота си
От 2 евро си осигурявате Коста Рика Безработни лица
Цена
Текущата стойност на Безработни лица в Коста Рика е 182 968 . Безработни лица в Коста Рика се увеличиха до 182 968 на 1.03.2024 г., след като бяха 163 884 на 1.12.2023 г.. От 1.12.1980 г. до 1.06.2024 г. средният БВП в Коста Рика беше 194 550,34 . Най-високото ниво бе достигнато на 1.06.2020 г. с 551 373,00 , докато най-ниската стойност беше регистрирана на 1.12.1989 г. с 38 708,00 .
Безработни лица ·
Макс
Безработни лица | |
---|---|
1.12.1980 г. | 45 564,00 |
1.12.1981 г. | 69 614,00 |
1.12.1982 г. | 78 577,00 |
1.12.1983 г. | 76 217,00 |
1.12.1984 г. | 68 487,00 |
1.12.1985 г. | 60 758,00 |
1.12.1986 г. | 56 743,00 |
1.12.1987 г. | 54 537,00 |
1.12.1988 г. | 54 947,00 |
1.12.1989 г. | 38 708,00 |
1.12.1990 г. | 49 511,00 |
1.12.1991 г. | 59 055,00 |
1.12.1992 г. | 44 031,00 |
1.12.1993 г. | 46 889,00 |
1.12.1994 г. | 49 417,00 |
1.12.1995 г. | 63 517,00 |
1.12.1996 г. | 75 893,00 |
1.12.1997 г. | 74 292,00 |
1.12.1998 г. | 76 535,00 |
1.12.1999 г. | 83 306,00 |
1.12.2000 г. | 79 736,00 |
1.12.2001 г. | 100 397,00 |
1.12.2002 г. | 108 527,00 |
1.12.2003 г. | 117 191,00 |
1.12.2004 г. | 114 880,00 |
1.12.2005 г. | 126 165,00 |
1.12.2006 г. | 116 027,00 |
1.12.2007 г. | 92 792,00 |
1.12.2008 г. | 101 905,00 |
1.12.2009 г. | 172 205,00 |
1.09.2010 г. | 177 415,00 |
1.12.2010 г. | 191 421,00 |
1.03.2011 г. | 195 965,00 |
1.06.2011 г. | 195 336,00 |
1.09.2011 г. | 225 383,00 |
1.12.2011 г. | 224 828,00 |
1.03.2012 г. | 235 443,00 |
1.06.2012 г. | 225 626,00 |
1.09.2012 г. | 221 942,00 |
1.12.2012 г. | 217 865,00 |
1.03.2013 г. | 213 633,00 |
1.06.2013 г. | 236 728,00 |
1.09.2013 г. | 199 312,00 |
1.12.2013 г. | 189 295,00 |
1.03.2014 г. | 225 903,00 |
1.06.2014 г. | 204 463,00 |
1.09.2014 г. | 228 403,00 |
1.12.2014 г. | 220 175,00 |
1.03.2015 г. | 231 674,00 |
1.06.2015 г. | 217 933,00 |
1.09.2015 г. | 210 200,00 |
1.12.2015 г. | 215 401,00 |
1.03.2016 г. | 209 216,00 |
1.06.2016 г. | 202 563,00 |
1.09.2016 г. | 212 323,00 |
1.12.2016 г. | 217 623,00 |
1.03.2017 г. | 207 047,00 |
1.06.2017 г. | 193 126,00 |
1.09.2017 г. | 213 816,00 |
1.12.2017 г. | 204 452,00 |
1.03.2018 г. | 229 082,00 |
1.06.2018 г. | 205 141,00 |
1.09.2018 г. | 242 228,00 |
1.12.2018 г. | 293 914,00 |
1.03.2019 г. | 276 279,00 |
1.06.2019 г. | 295 580,00 |
1.09.2019 г. | 278 108,00 |
1.12.2019 г. | 309 465,00 |
1.03.2020 г. | 314 153,00 |
1.06.2020 г. | 551 373,00 |
1.09.2020 г. | 520 237,00 |
1.12.2020 г. | 487 675,00 |
1.03.2021 г. | 457 999,00 |
1.06.2021 г. | 434 201,00 |
1.09.2021 г. | 378 130,00 |
1.12.2021 г. | 333 424,00 |
1.03.2022 г. | 330 227,00 |
1.06.2022 г. | 284 800,00 |
1.09.2022 г. | 296 971,00 |
1.12.2022 г. | 287 085,00 |
1.03.2023 г. | 248 779,00 |
1.06.2023 г. | 224 899,00 |
1.09.2023 г. | 182 670,00 |
1.12.2023 г. | 163 884,00 |
1.03.2024 г. | 182 968,00 |
Безработни лица История
Дата | Стойност |
---|---|
1.03.2024 г. | 182 968 |
1.12.2023 г. | 163 884 |
1.09.2023 г. | 182 670 |
1.06.2023 г. | 224 899 |
1.03.2023 г. | 248 779 |
1.12.2022 г. | 287 085 |
1.09.2022 г. | 296 971 |
1.06.2022 г. | 284 800 |
1.03.2022 г. | 330 227 |
1.12.2021 г. | 333 424 |
Сходни макро показатели за Безработни лица
Име | В момента | Предишен | Честота |
---|---|---|---|
🇨🇷 Заети лица | 2,157 млн. | 2,158 млн. | Тримесечие |
🇨🇷 заетост | 51,536 % | 49,891 % | Тримесечие |
🇨🇷 Заплати | 752 910,4 CRC/Month | 753 847,3 CRC/Month | Месечно |
🇨🇷 Коефициент на икономическа активност | 55,9 % | 53,8 % | Тримесечие |
🇨🇷 Минимални заплати | 6079,01 points | 6079,01 points | Месечно |
🇨🇷 население | 5,163 млн. | 5,21 млн. | Годишно |
🇨🇷 ставка на безработица | 7,8 % | 7,3 % | Тримесечие |
В Коста Рика безработните лица са индивидуалности, които нямат работа и активно търсят да се трудоустроят.
Макросайтове за други страни в Америка
- 🇦🇷Аржентина
- 🇦🇼Aruba
- 🇧🇸Бахами
- 🇧🇧Барбадос
- 🇧🇿Белиз
- 🇧🇲Бермуда
- 🇧🇴Боливия
- 🇧🇷Бразилия
- 🇨🇦Канада
- 🇰🇾Кайманови острови
- 🇨🇱Чили
- 🇨🇴Колумбия
- 🇨🇺Куба
- 🇩🇴Доминиканска република
- 🇪🇨Еквадор
- 🇸🇻Ел Салвадор
- 🇬🇹Гватемала
- 🇬🇾Гаяна
- 🇭🇹Haiti
- 🇭🇳Хондурас
- 🇯🇲Ямайка
- 🇲🇽Мексико
- 🇳🇮Никарагуа
- 🇵🇦Панама
- 🇵🇾Парагвай
- 🇵🇪Перу
- 🇵🇷Пуерто Рико
- 🇸🇷Суринам
- 🇹🇹Тринидад и Тобаго
- 🇺🇸Съединени американски щати
- 🇺🇾Уругвай
- 🇻🇪Венецуела
- 🇦🇬Антигуа и Барбуда
- 🇩🇲Доминика
- 🇬🇩Гренада
Какво е Безработни лица
Безработни лица: Макроикономически анализ Безработицата е ключов индикатор за икономическата здравина на една страна и има значително въздействие върху макроикономическите показатели. В категорията „Безработни лица“ се включва статистиката на онези хора, които активно търсят работа, но не успяват да я намерят. Разбирането на аспектите свързани с безработицата е от основно значение за формулирането на икономически политики и стратегии. В основата на анализа на безработицата е дефинирането на безработен човек. По стандартите на Международната организация на труда (МОТ), безработен е лице на възраст над 15 години, което е без работа, активно търси работа и е готово да започне работа незабавно. Тази дефиниция помага за унифициране на данните и улеснява сравнението между различните страни. Икономически и социални аспекти на безработицата Безработицата има множество икономически и социални измерения. От икономическа гледна точка, високите нива на безработица се свързват с по-малко производство и по-ниски доходи, което води до намалено потребление и инвестиране. Това създава циклична вътрешна криза, при която компаниите намаляват производството, следователно уволняват повече работници и затварят част от своите операции. В същото време, безработицата значително увеличава социалните разходи на държавата под формата на обезщетения за безработица и социални програми. Социалният аспект също не трябва да бъде подценяван. Високите нива на безработица водят до потенциални социални напрежения, социална изолация и влошаване на физическото и психическото здраве на засегнатите индивиди. Дългосрочната безработица може да доведе до загуба на умения и демотивация, което допълнително усложнява връщането в трудовия пазар. Видове безработица Безработицата може да бъде класифицирана по няколко различни начина, зависещи от причините и природата на безработицата: Циклична безработица: Това е безработицата, която възниква по време на икономическите спадове. По време на рецесия, например, производството и потреблението спадат, което води до намаляване на заетостта. Структурна безработица: Това е вид безработица, която възниква когато има несъответствие между уменията на работната сила и нуждите на работодателите. Например, технологичния напредък може да направи някои умения излишни. Фрикционна безработица: Този вид безработица е резултат от нормалния процес на движение на работната сила, когато хората сменят работни места или търсят ново работно място. Сезонна безработица: Това е безработица, която се дължи на сезонни колебания в търсенето на работна сила. Как се измерва безработицата? Измерването на безработицата е от критично значение за разбирането и анализа на икономическата ситуация. Процентът на безработица се изчислява като броя на безработните лица се раздели на общият брой лица, които са активни на трудовия пазар (включително заетите и безработните). Този показател позволява да се оценя икономическата ситуация и да се сравняванат различни страни и региони. Други допълнителни показатели също са от значение. Например, степента на участие на работната сила измерва дела на населението, което е активно на трудовия пазар, докато работният коефициент на заетост измерва дела на заетите лица спрямо същата група. Заедно тези показатели дават по-пълна картина за икономическите условия. Безработицата и макроикономическите политики Макроикономическите политики се създават с цел поддържане на стабилна икономическа среда и борба с безработицата. Политиките могат да бъдат насочени към стимулация на растежа чрез парично и фискално разхлабване или към структурни реформи, които адресират причините за структурната и дългосрочна безработица. Фискалната политика може да включва увеличаване на държавните разходи или намаляване на данъците, за да се стимулира икономическата активност и създаването на работни места. Паричната политика може да бъде насочена към намаляване на лихвените проценти с цел насърчаване на инвестиции и потребление. Структурните реформи могат да включват обучение и преквалификация на работна сила, подобряване на образователната система и улесняване на стартирането и развитието на нови бизнеси. Всички тези мерки са насочени към създаване на по-гъвкави и адаптивни работни пазари. Заключение Разбирането и анализът на ситуацията с безработните лица е от критично значение за всяка икономика. Безработицата не само че влияе върху икономическите показатели като БВП и инфлацията, но има и значителни социални последствия. Правилният подход към управление на безработицата включва съчетание от краткосрочни икономически стимули и дългосрочни структурни реформи, които да насърчават устойчив растеж и социална стабилност. Следенето на актуалния процент на безработицата и разбирането на различните й форми и причини е от съществено значение за формулирането на ефективни политики и вземане на информирани стратегически решения. На нашия сайт eulerpool предоставяме подробни макроикономически данни и анализи, които са от полза за изследователи, икономисти и политики при анализа на трудовия пазар и безработицата. Докато изследваме комплексността на безработицата, е важно да поддържаме балансиран и инклузивен подход, който да гарантира благосъстоянието на всички икономически участници.