Направи най-добрите инвестиции в живота си
От 2 евро си осигурявате Колумбия Ниво на безработица
Цена
Настоящата стойност на Ниво на безработица в Колумбия е 9,7 %. Ниво на безработица в Колумбия намаля до 9,7 % на 1.08.2024 г., след като беше 9,9 % на 1.07.2024 г.. От 1.01.2001 г. до 1.09.2024 г., средният БВП в Колумбия беше 11,65 %. Най-високата стойност беше достигната на 1.05.2020 г. с 21,01 %, докато най-ниската стойност беше отчетена на 1.11.2015 г. с 7,33 %.
Ниво на безработица ·
Макс
ставка на безработица | |
---|---|
1.01.2001 г. | 16,62 % |
1.02.2001 г. | 17,43 % |
1.03.2001 г. | 15,81 % |
1.04.2001 г. | 14,64 % |
1.05.2001 г. | 14,57 % |
1.06.2001 г. | 15,53 % |
1.07.2001 г. | 15,51 % |
1.08.2001 г. | 15,10 % |
1.09.2001 г. | 14,42 % |
1.10.2001 г. | 14,47 % |
1.11.2001 г. | 13,88 % |
1.12.2001 г. | 13,67 % |
1.01.2002 г. | 18,04 % |
1.02.2002 г. | 16,46 % |
1.03.2002 г. | 15,56 % |
1.04.2002 г. | 16,18 % |
1.05.2002 г. | 15,36 % |
1.06.2002 г. | 16,04 % |
1.07.2002 г. | 15,86 % |
1.08.2002 г. | 16,43 % |
1.09.2002 г. | 14,70 % |
1.10.2002 г. | 14,98 % |
1.11.2002 г. | 14,87 % |
1.12.2002 г. | 15,51 % |
1.01.2003 г. | 16,39 % |
1.02.2003 г. | 16,66 % |
1.03.2003 г. | 13,05 % |
1.04.2003 г. | 15,19 % |
1.05.2003 г. | 12,98 % |
1.06.2003 г. | 14,80 % |
1.07.2003 г. | 14,55 % |
1.08.2003 г. | 14,59 % |
1.09.2003 г. | 14,32 % |
1.10.2003 г. | 13,67 % |
1.11.2003 г. | 13,15 % |
1.12.2003 г. | 12,39 % |
1.01.2004 г. | 17,16 % |
1.02.2004 г. | 16,13 % |
1.03.2004 г. | 13,45 % |
1.04.2004 г. | 15,00 % |
1.05.2004 г. | 13,63 % |
1.06.2004 г. | 14,35 % |
1.07.2004 г. | 12,99 % |
1.08.2004 г. | 13,22 % |
1.09.2004 г. | 12,79 % |
1.10.2004 г. | 12,42 % |
1.11.2004 г. | 11,99 % |
1.12.2004 г. | 12,03 % |
1.01.2005 г. | 13,52 % |
1.02.2005 г. | 14,13 % |
1.03.2005 г. | 13,24 % |
1.04.2005 г. | 12,02 % |
1.05.2005 г. | 12,49 % |
1.06.2005 г. | 11,54 % |
1.07.2005 г. | 12,22 % |
1.08.2005 г. | 11,52 % |
1.09.2005 г. | 11,48 % |
1.10.2005 г. | 10,07 % |
1.11.2005 г. | 10,35 % |
1.12.2005 г. | 10,44 % |
1.01.2006 г. | 13,37 % |
1.02.2006 г. | 13,08 % |
1.03.2006 г. | 11,37 % |
1.04.2006 г. | 12,32 % |
1.05.2006 г. | 11,97 % |
1.06.2006 г. | 10,80 % |
1.07.2006 г. | 12,30 % |
1.08.2006 г. | 13,04 % |
1.09.2006 г. | 12,92 % |
1.10.2006 г. | 11,36 % |
1.11.2006 г. | 11,00 % |
1.12.2006 г. | 11,84 % |
1.01.2007 г. | 14,28 % |
1.02.2007 г. | 12,86 % |
1.03.2007 г. | 12,03 % |
1.04.2007 г. | 10,81 % |
1.05.2007 г. | 11,70 % |
1.06.2007 г. | 11,20 % |
1.07.2007 г. | 11,35 % |
1.08.2007 г. | 10,86 % |
1.09.2007 г. | 10,87 % |
1.10.2007 г. | 10,21 % |
1.11.2007 г. | 9,49 % |
1.12.2007 г. | 9,92 % |
1.01.2008 г. | 13,30 % |
1.02.2008 г. | 12,20 % |
1.03.2008 г. | 11,34 % |
1.04.2008 г. | 11,08 % |
1.05.2008 г. | 10,81 % |
1.06.2008 г. | 11,41 % |
1.07.2008 г. | 12,21 % |
1.08.2008 г. | 11,43 % |
1.09.2008 г. | 11,05 % |
1.10.2008 г. | 10,18 % |
1.11.2008 г. | 10,91 % |
1.12.2008 г. | 10,77 % |
1.01.2009 г. | 14,47 % |
1.02.2009 г. | 12,77 % |
1.03.2009 г. | 12,19 % |
1.04.2009 г. | 12,12 % |
1.05.2009 г. | 11,76 % |
1.06.2009 г. | 11,60 % |
1.07.2009 г. | 12,84 % |
1.08.2009 г. | 11,94 % |
1.09.2009 г. | 12,44 % |
1.10.2009 г. | 11,76 % |
1.11.2009 г. | 11,39 % |
1.12.2009 г. | 11,31 % |
1.01.2010 г. | 14,88 % |
1.02.2010 г. | 12,69 % |
1.03.2010 г. | 11,95 % |
1.04.2010 г. | 12,42 % |
1.05.2010 г. | 12,24 % |
1.06.2010 г. | 11,95 % |
1.07.2010 г. | 12,83 % |
1.08.2010 г. | 11,35 % |
1.09.2010 г. | 10,83 % |
1.10.2010 г. | 10,41 % |
1.11.2010 г. | 10,89 % |
1.12.2010 г. | 11,17 % |
1.01.2011 г. | 13,83 % |
1.02.2011 г. | 13,07 % |
1.03.2011 г. | 10,89 % |
1.04.2011 г. | 11,21 % |
1.05.2011 г. | 11,48 % |
1.06.2011 г. | 10,96 % |
1.07.2011 г. | 11,62 % |
1.08.2011 г. | 10,34 % |
1.09.2011 г. | 9,85 % |
1.10.2011 г. | 9,28 % |
1.11.2011 г. | 9,41 % |
1.12.2011 г. | 9,97 % |
1.01.2012 г. | 12,67 % |
1.02.2012 г. | 11,96 % |
1.03.2012 г. | 10,39 % |
1.04.2012 г. | 10,97 % |
1.05.2012 г. | 10,87 % |
1.06.2012 г. | 10,13 % |
1.07.2012 г. | 11,02 % |
1.08.2012 г. | 9,86 % |
1.09.2012 г. | 10,02 % |
1.10.2012 г. | 9,05 % |
1.11.2012 г. | 9,33 % |
1.12.2012 г. | 9,80 % |
1.01.2013 г. | 12,16 % |
1.02.2013 г. | 11,83 % |
1.03.2013 г. | 10,22 % |
1.04.2013 г. | 10,29 % |
1.05.2013 г. | 9,66 % |
1.06.2013 г. | 9,35 % |
1.07.2013 г. | 9,99 % |
1.08.2013 г. | 9,50 % |
1.09.2013 г. | 9,00 % |
1.10.2013 г. | 7,98 % |
1.11.2013 г. | 8,46 % |
1.12.2013 г. | 8,48 % |
1.01.2014 г. | 11,31 % |
1.02.2014 г. | 10,87 % |
1.03.2014 г. | 9,65 % |
1.04.2014 г. | 9,12 % |
1.05.2014 г. | 8,87 % |
1.06.2014 г. | 9,21 % |
1.07.2014 г. | 9,49 % |
1.08.2014 г. | 8,96 % |
1.09.2014 г. | 8,40 % |
1.10.2014 г. | 7,89 % |
1.11.2014 г. | 7,88 % |
1.12.2014 г. | 8,83 % |
1.01.2015 г. | 10,87 % |
1.02.2015 г. | 9,97 % |
1.03.2015 г. | 8,88 % |
1.04.2015 г. | 9,49 % |
1.05.2015 г. | 8,99 % |
1.06.2015 г. | 8,27 % |
1.07.2015 г. | 8,98 % |
1.08.2015 г. | 9,04 % |
1.09.2015 г. | 8,83 % |
1.10.2015 г. | 8,21 % |
1.11.2015 г. | 7,33 % |
1.12.2015 г. | 8,56 % |
1.01.2016 г. | 11,79 % |
1.02.2016 г. | 10,05 % |
1.03.2016 г. | 10,14 % |
1.04.2016 г. | 9,02 % |
1.05.2016 г. | 8,93 % |
1.06.2016 г. | 8,89 % |
1.07.2016 г. | 9,88 % |
1.08.2016 г. | 8,93 % |
1.09.2016 г. | 8,55 % |
1.10.2016 г. | 8,30 % |
1.11.2016 г. | 7,49 % |
1.12.2016 г. | 8,76 % |
1.01.2017 г. | 11,51 % |
1.02.2017 г. | 10,48 % |
1.03.2017 г. | 9,54 % |
1.04.2017 г. | 8,79 % |
1.05.2017 г. | 9,46 % |
1.06.2017 г. | 8,62 % |
1.07.2017 г. | 9,55 % |
1.08.2017 г. | 9,13 % |
1.09.2017 г. | 9,17 % |
1.10.2017 г. | 8,38 % |
1.11.2017 г. | 8,38 % |
1.12.2017 г. | 8,54 % |
1.01.2018 г. | 11,64 % |
1.02.2018 г. | 10,72 % |
1.03.2018 г. | 9,36 % |
1.04.2018 г. | 9,32 % |
1.05.2018 г. | 9,56 % |
1.06.2018 г. | 8,89 % |
1.07.2018 г. | 9,60 % |
1.08.2018 г. | 9,01 % |
1.09.2018 г. | 9,23 % |
1.10.2018 г. | 8,92 % |
1.11.2018 г. | 8,57 % |
1.12.2018 г. | 9,53 % |
1.01.2019 г. | 12,50 % |
1.02.2019 г. | 11,57 % |
1.03.2019 г. | 10,67 % |
1.04.2019 г. | 10,16 % |
1.05.2019 г. | 10,44 % |
1.06.2019 г. | 9,22 % |
1.07.2019 г. | 10,74 % |
1.08.2019 г. | 10,66 % |
1.09.2019 г. | 10,29 % |
1.10.2019 г. | 9,63 % |
1.11.2019 г. | 9,12 % |
1.12.2019 г. | 9,45 % |
1.01.2020 г. | 12,79 % |
1.02.2020 г. | 12,19 % |
1.03.2020 г. | 12,53 % |
1.04.2020 г. | 19,59 % |
1.05.2020 г. | 21,01 % |
1.06.2020 г. | 19,40 % |
1.07.2020 г. | 19,95 % |
1.08.2020 г. | 16,59 % |
1.09.2020 г. | 15,48 % |
1.10.2020 г. | 14,50 % |
1.11.2020 г. | 13,18 % |
1.12.2020 г. | 13,16 % |
1.01.2021 г. | 17,54 % |
1.02.2021 г. | 15,54 % |
1.03.2021 г. | 14,72 % |
1.04.2021 г. | 15,49 % |
1.05.2021 г. | 15,20 % |
1.06.2021 г. | 14,65 % |
1.07.2021 г. | 13,06 % |
1.08.2021 г. | 12,86 % |
1.09.2021 г. | 11,96 % |
1.10.2021 г. | 12,00 % |
1.11.2021 г. | 11,53 % |
1.12.2021 г. | 11,10 % |
1.01.2022 г. | 14,65 % |
1.02.2022 г. | 12,91 % |
1.03.2022 г. | 12,12 % |
1.04.2022 г. | 11,17 % |
1.05.2022 г. | 10,65 % |
1.06.2022 г. | 11,26 % |
1.07.2022 г. | 11,00 % |
1.08.2022 г. | 10,60 % |
1.09.2022 г. | 10,70 % |
1.10.2022 г. | 9,72 % |
1.11.2022 г. | 9,50 % |
1.12.2022 г. | 10,30 % |
1.01.2023 г. | 13,70 % |
1.02.2023 г. | 11,40 % |
1.03.2023 г. | 10,03 % |
1.04.2023 г. | 10,73 % |
1.05.2023 г. | 10,48 % |
1.06.2023 г. | 9,34 % |
1.07.2023 г. | 9,57 % |
1.08.2023 г. | 9,28 % |
1.09.2023 г. | 9,25 % |
1.10.2023 г. | 9,23 % |
1.11.2023 г. | 9,01 % |
1.12.2023 г. | 10,01 % |
1.01.2024 г. | 12,66 % |
1.02.2024 г. | 11,67 % |
1.03.2024 г. | 11,30 % |
1.04.2024 г. | 10,60 % |
1.05.2024 г. | 10,30 % |
1.06.2024 г. | 10,30 % |
1.07.2024 г. | 9,90 % |
1.08.2024 г. | 9,70 % |
Ниво на безработица История
Дата | Стойност |
---|---|
1.08.2024 г. | 9,7 % |
1.07.2024 г. | 9,9 % |
1.06.2024 г. | 10,3 % |
1.05.2024 г. | 10,3 % |
1.04.2024 г. | 10,6 % |
1.03.2024 г. | 11,3 % |
1.02.2024 г. | 11,666 % |
1.01.2024 г. | 12,662 % |
1.12.2023 г. | 10,014 % |
1.11.2023 г. | 9,007 % |
Сходни макро показатели за Ниво на безработица
Име | В момента | Предишен | Честота |
---|---|---|---|
🇨🇴 Безработни лица | 2,334 млн. | 2,505 млн. | Месечно |
🇨🇴 Заети лица | 22,865 млн. | 22,645 млн. | Месечно |
🇨🇴 заетост | 57,157 % | 56,678 % | Месечно |
🇨🇴 Коефициент на икономическа активност | 63,5 % | 64,5 % | Месечно |
🇨🇴 Минимални заплати | 1,3 млн. COP/Month | 1,16 млн. COP/Month | Годишно |
🇨🇴 население | 52,215 млн. | 51,874 млн. | Годишно |
В Колумбия, равнището на безработица измерва броя на хората, активно търсещи работа, като процент от работната сила.
Макросайтове за други страни в Америка
- 🇦🇷Аржентина
- 🇦🇼Aruba
- 🇧🇸Бахами
- 🇧🇧Барбадос
- 🇧🇿Белиз
- 🇧🇲Бермуда
- 🇧🇴Боливия
- 🇧🇷Бразилия
- 🇨🇦Канада
- 🇰🇾Кайманови острови
- 🇨🇱Чили
- 🇨🇷Коста Рика
- 🇨🇺Куба
- 🇩🇴Доминиканска република
- 🇪🇨Еквадор
- 🇸🇻Ел Салвадор
- 🇬🇹Гватемала
- 🇬🇾Гаяна
- 🇭🇹Haiti
- 🇭🇳Хондурас
- 🇯🇲Ямайка
- 🇲🇽Мексико
- 🇳🇮Никарагуа
- 🇵🇦Панама
- 🇵🇾Парагвай
- 🇵🇪Перу
- 🇵🇷Пуерто Рико
- 🇸🇷Суринам
- 🇹🇹Тринидад и Тобаго
- 🇺🇸Съединени американски щати
- 🇺🇾Уругвай
- 🇻🇪Венецуела
- 🇦🇬Антигуа и Барбуда
- 🇩🇲Доминика
- 🇬🇩Гренада
Какво е Ниво на безработица
Уебсайтът eulerpool е посветен на предоставянето на професионални макроикономически данни, а една от най-значимите категории, която разглеждаме, е нивото на безработица. Безработицата е ключов фактор в макроикономиката, който влияе на икономическото развитие, общественото благосъстояние и социалната стабилност на една държава. В този текст ще разгледаме подробно значението, причините и последствията от нивото на безработицата. Безработицата представлява състояние, при което част от трудоспособното население не може да намери работа. Тя е индикатор за неефективност в използването на трудовите ресурси и може да бъде повлияна от различни икономически, социални и политически фактори. За икономистите и анализаторите, нивото на безработица е важен показател за състоянието на икономиката и често служи за оценка на икономическата политика. Има няколко основни типа безработица, всеки със своите специфики и причини. Фрикционната безработица възниква, когато хората доброволно напускат работа в търсене на по-добри възможности или поради промяна в кариерните си планове. Този тип безработица е временно явление и често се разглежда като естествена част от динамиката на трудовия пазар. Структурната безработица, от друга страна, е резултат от несъответствието между уменията на работната сила и изискванията на работодателите. Това може да се дължи на технологични промени, които правят някои професии остарели, или на географски фактори, когато работните места са концентрирани в определени региони, а работната сила в други. За решаването на този тип безработица често са необходими дългосрочни инвестиции в образование и обучение, както и политики за мобилност на работната сила. Цикличната безработица е свързана с икономическите цикли и възниква в периоди на рецесия, когато общото търсене на стоки и услуги намалява и предприятията са принудени да съкращават работни места. Този тип безработица може да бъде намален чрез стимулиращи икономически политики, като понижаване на лихвените проценти или увеличаване на публичните разходи. В допълнение към гореизброените видове, има и сезонна безработица, която е резултат от сезонни колебания в търсенето на работна сила. Тя е характерна за сектори като селското стопанство, туризма и строителството, където работните места са по-скоро временни и зависими от сезона. Националните статистически служби редовно публикуват данни за нивото на безработица, като използват различни методологии за измерване. Основният показател е процентът на безработица, който се изчислява като съотношение между броя на безработните и общата работна сила. Важно е да отбележим, че в различните държави се използват различни дефиниции и методологии за измерване на безработицата, което може да води до различни резултати. Нивото на безработица има значителни икономически и социални последствия. Високата безработица води до загуба на доходи за засегнатите лица и техните семейства, увеличава неравенството и бедността, и може да доведе до социални напрежения и нестабилност. Освен това, безработицата представлява загуба на производствен потенциал за икономиката като цяло, тъй като безработните лица не допринасят към производството на стоки и услуги. Високата безработица също така влияе негативно върху държавните финанси, тъй като намалява приходите от данъци и увеличава разходите за социални помощи и обезщетения за безработни. Това от своя страна може да доведе до увеличаване на бюджетния дефицит и държавния дълг, което ограничава възможностите за публични инвестиции и икономическо развитие. На икономическо ниво, безработицата също така влияе върху потребителското търсене. Безработните лица ограничават своите разходи, което намалява общото търсене на стоки и услуги и може да доведе до спад в производството и допълнителни съкращения на работни места. Това създава негативна спирала, която може да изостри икономическата рецесия. Борбата с безработицата изисква комбиниран подход, включващ както макроикономически, така и микрополитики. На макроикономическо ниво, правителствата и централните банки могат да използват инструменти като фискални и монетарни политики за стимулиране на икономическата активност и създаване на нови работни места. Това включва увеличаване на публичните разходи, намаляване на данъците, понижаване на лихвените проценти и предоставяне на стимули за частния сектор да инвестира и разширява производството. На микроикономическо ниво, важни са инвестициите в образование и професионално обучение, които повишават квалификацията и адаптивността на работната сила към променящите се нужди на пазара на труда. Политики за стимулиране на предприемачеството и иновациите също могат да създадат нови работни места и да разширят възможностите за заетост. Социалните политики също играят важна роля в борбата с безработицата. Подкрепата за най-уязвимите групи, като младите хора, дългосрочно безработните и лицата с увреждания, е от съществено значение за подобряване на тяхната интеграция на пазара на труда. Освен това, мерки за улесняване на географската мобилност, като предоставяне на помощи за преместване и осигуряване на жилища, могат да помогнат за намаляване на регионалните диспропорции в заетостта. В заключение, нивото на безработица е комплексен и многоизмерен показател, който отразява състоянието на икономиката и има значителни икономически и социални последствия. За ефективна борба с безработицата е необходим комбиниран подход, включващ макроикономически и микроикономически политики, както и инвестиции в образование, обучение и социална подкрепа. От eulerpool се стремим да предоставяме най-точните и актуални данни за нивото на безработица, за да подпомогнем нашите потребители в анализа и вземането на информирани решения.