Направи най-добрите инвестиции в живота си
От 2 евро си осигурявате Казахстан Безработни лица
Цена
Текущата стойност на Безработни лица в Казахстан е 452 700 . Безработни лица в Казахстан се увеличиха до 452 700 на 1.03.2024 г., след като бяха 445 900 на 1.12.2023 г.. От 1.03.2000 г. до 1.03.2024 г. средният БВП в Казахстан беше 544 121,62 . Най-високото ниво бе достигнато на 1.03.2000 г. с 950 000,00 , докато най-ниската стойност беше регистрирана на 1.03.2017 г. с 439 204,00 .
Безработни лица ·
Макс
Безработни лица | |
---|---|
1.03.2000 г. | 950 000,00 |
1.06.2000 г. | 908 000,00 |
1.09.2000 г. | 890 200,00 |
1.12.2000 г. | 877 500,00 |
1.03.2001 г. | 902 400,00 |
1.06.2001 г. | 746 400,00 |
1.09.2001 г. | 715 100,00 |
1.12.2001 г. | 757 700,00 |
1.03.2002 г. | 778 600,00 |
1.06.2002 г. | 679 600,00 |
1.09.2002 г. | 625 100,00 |
1.12.2002 г. | 679 568,00 |
1.03.2003 г. | 699 300,00 |
1.06.2003 г. | 671 700,00 |
1.09.2003 г. | 641 900,00 |
1.12.2003 г. | 669 500,00 |
1.03.2004 г. | 685 800,00 |
1.06.2004 г. | 653 700,00 |
1.09.2004 г. | 634 200,00 |
1.12.2004 г. | 655 800,00 |
1.03.2005 г. | 661 000,00 |
1.06.2005 г. | 634 100,00 |
1.09.2005 г. | 620 800,00 |
1.12.2005 г. | 641 300,00 |
1.03.2006 г. | 652 600,00 |
1.06.2006 г. | 623 300,00 |
1.09.2006 г. | 607 100,00 |
1.12.2006 г. | 618 700,00 |
1.03.2007 г. | 624 000,00 |
1.06.2007 г. | 601 800,00 |
1.09.2007 г. | 583 900,00 |
1.12.2007 г. | 578 800,00 |
1.03.2008 г. | 573 800,00 |
1.06.2008 г. | 557 200,00 |
1.09.2008 г. | 540 600,00 |
1.12.2008 г. | 559 300,00 |
1.03.2009 г. | 583 100,00 |
1.06.2009 г. | 568 200,00 |
1.09.2009 г. | 535 700,00 |
1.12.2009 г. | 531 800,00 |
1.03.2010 г. | 526 200,00 |
1.06.2010 г. | 503 900,00 |
1.09.2010 г. | 481 600,00 |
1.12.2010 г. | 474 700,00 |
1.03.2011 г. | 475 900,00 |
1.06.2011 г. | 467 000,00 |
1.09.2011 г. | 472 300,00 |
1.12.2011 г. | 477 300,00 |
1.03.2012 г. | 478 500,00 |
1.06.2012 г. | 473 100,00 |
1.09.2012 г. | 472 800,00 |
1.12.2012 г. | 474 800,00 |
1.03.2013 г. | 474 500,00 |
1.06.2013 г. | 469 300,00 |
1.09.2013 г. | 468 346,00 |
1.12.2013 г. | 466 400,00 |
1.03.2014 г. | 464 000,00 |
1.06.2014 г. | 461 000,00 |
1.09.2014 г. | 458 100,00 |
1.12.2014 г. | 458 600,00 |
1.03.2015 г. | 447 356,00 |
1.06.2015 г. | 448 513,00 |
1.09.2015 г. | 443 829,00 |
1.12.2015 г. | 451 036,00 |
1.03.2016 г. | 446 981,00 |
1.06.2016 г. | 447 375,00 |
1.09.2016 г. | 444 729,00 |
1.12.2016 г. | 441 283,00 |
1.03.2017 г. | 439 204,00 |
1.06.2017 г. | 439 300,00 |
1.09.2017 г. | 441 000,00 |
1.12.2017 г. | 439 300,00 |
1.03.2018 г. | 439 611,00 |
1.06.2018 г. | 441 425,00 |
1.09.2018 г. | 441 564,00 |
1.12.2018 г. | 441 893,00 |
1.03.2019 г. | 442 866,00 |
1.06.2019 г. | 441 804,00 |
1.09.2019 г. | 442 108,00 |
1.12.2019 г. | 441 426,00 |
1.03.2020 г. | 442 409,00 |
1.06.2020 г. | 453 971,00 |
1.09.2020 г. | 454 800,00 |
1.12.2020 г. | 453 000,00 |
1.03.2021 г. | 451 300,00 |
1.06.2021 г. | 451 400,00 |
1.09.2021 г. | 450 800,00 |
1.12.2021 г. | 450 400,00 |
1.03.2022 г. | 459 900,00 |
1.06.2022 г. | 460 300,00 |
1.09.2022 г. | 459 200,00 |
1.12.2022 г. | 456 000,00 |
1.03.2023 г. | 453 500,00 |
1.06.2023 г. | 452 600,00 |
1.09.2023 г. | 451 500,00 |
1.12.2023 г. | 445 900,00 |
1.03.2024 г. | 452 700,00 |
Безработни лица История
Дата | Стойност |
---|---|
1.03.2024 г. | 452 700 |
1.12.2023 г. | 445 900 |
1.09.2023 г. | 451 500 |
1.06.2023 г. | 452 600 |
1.03.2023 г. | 453 500 |
1.12.2022 г. | 456 000 |
1.09.2022 г. | 459 200 |
1.06.2022 г. | 460 300 |
1.03.2022 г. | 459 900 |
1.12.2021 г. | 450 400 |
Сходни макро показатели за Безработни лица
Име | В момента | Предишен | Честота |
---|---|---|---|
🇰🇿 Възраст за пенсиониране мъже | 63 Years | 63 Years | Годишно |
🇰🇿 Дългосрочна безработица | 1 % | 1,1 % | Тримесечие |
🇰🇿 Заети лица | 9,167 млн. | 9,042 млн. | Тримесечие |
🇰🇿 Заплати | 393 605 KZT/Month | 350 503 KZT/Month | Тримесечие |
🇰🇿 Заплати в производството | 466 148 KZT/Month | 414 663 KZT/Month | Тримесечие |
🇰🇿 Минимални заплати | 85 000 KZT/Month | 70 000 KZT/Month | Годишно |
🇰🇿 население | 20,03 млн. | 19,77 млн. | Годишно |
🇰🇿 Пенсионна възраст за жени | 61 Years | 61 Years | Годишно |
🇰🇿 ставка на безработица | 4,7 % | 4,7 % | Тримесечие |
🇰🇿 ставка на безработица сред младежите | 3,4 % | 3,3 % | Тримесечие |
В Казахстан безработните лица са тези, които са без работа и активно търсят трудова заетост.
Макросайтове за други страни в Азия
- 🇨🇳Китай
- 🇮🇳Индия
- 🇮🇩Индонезия
- 🇯🇵Япония
- 🇸🇦Саудитска Арабия
- 🇸🇬Сингапур
- 🇰🇷Южна Корея
- 🇹🇷Турция
- 🇦🇫Афганистан
- 🇦🇲Армения
- 🇦🇿Азербайджан
- 🇧🇭Бахрейн
- 🇧🇩Бангладеш
- 🇧🇹Бутан
- 🇧🇳Бруней
- 🇰🇭Камбоджа
- 🇹🇱Източен Тимор
- 🇬🇪Грузия
- 🇭🇰Хонконг
- 🇮🇷Иран
- 🇮🇶Ирак
- 🇮🇱Израел
- 🇯🇴Йордания
- 🇰🇼Кувейт
- 🇰🇬Киргизстан
- 🇱🇦Лаос
- 🇱🇧Ливан
- 🇲🇴Макао
- 🇲🇾Малайзия
- 🇲🇻Малдиви
- 🇲🇳Монголия
- 🇲🇲Мианмар
- 🇳🇵Непал
- 🇰🇵Северна Корея
- 🇴🇲Оман
- 🇵🇰Пакистан
- 🇵🇸Палестина
- 🇵🇭Филипини
- 🇶🇦Катар
- 🇱🇰Шри Ланка
- 🇸🇾Сирия
- 🇹🇼Тайван
- 🇹🇯Таджикистан
- 🇹🇭Тайланд
- 🇹🇲Туркменистан
- 🇦🇪Обединени арабски емирства
- 🇺🇿Узбекистан
- 🇻🇳Виетнам
- 🇾🇪Йемен
Какво е Безработни лица
Безработни лица: Макроикономически анализ Безработицата е ключов индикатор за икономическата здравина на една страна и има значително въздействие върху макроикономическите показатели. В категорията „Безработни лица“ се включва статистиката на онези хора, които активно търсят работа, но не успяват да я намерят. Разбирането на аспектите свързани с безработицата е от основно значение за формулирането на икономически политики и стратегии. В основата на анализа на безработицата е дефинирането на безработен човек. По стандартите на Международната организация на труда (МОТ), безработен е лице на възраст над 15 години, което е без работа, активно търси работа и е готово да започне работа незабавно. Тази дефиниция помага за унифициране на данните и улеснява сравнението между различните страни. Икономически и социални аспекти на безработицата Безработицата има множество икономически и социални измерения. От икономическа гледна точка, високите нива на безработица се свързват с по-малко производство и по-ниски доходи, което води до намалено потребление и инвестиране. Това създава циклична вътрешна криза, при която компаниите намаляват производството, следователно уволняват повече работници и затварят част от своите операции. В същото време, безработицата значително увеличава социалните разходи на държавата под формата на обезщетения за безработица и социални програми. Социалният аспект също не трябва да бъде подценяван. Високите нива на безработица водят до потенциални социални напрежения, социална изолация и влошаване на физическото и психическото здраве на засегнатите индивиди. Дългосрочната безработица може да доведе до загуба на умения и демотивация, което допълнително усложнява връщането в трудовия пазар. Видове безработица Безработицата може да бъде класифицирана по няколко различни начина, зависещи от причините и природата на безработицата: Циклична безработица: Това е безработицата, която възниква по време на икономическите спадове. По време на рецесия, например, производството и потреблението спадат, което води до намаляване на заетостта. Структурна безработица: Това е вид безработица, която възниква когато има несъответствие между уменията на работната сила и нуждите на работодателите. Например, технологичния напредък може да направи някои умения излишни. Фрикционна безработица: Този вид безработица е резултат от нормалния процес на движение на работната сила, когато хората сменят работни места или търсят ново работно място. Сезонна безработица: Това е безработица, която се дължи на сезонни колебания в търсенето на работна сила. Как се измерва безработицата? Измерването на безработицата е от критично значение за разбирането и анализа на икономическата ситуация. Процентът на безработица се изчислява като броя на безработните лица се раздели на общият брой лица, които са активни на трудовия пазар (включително заетите и безработните). Този показател позволява да се оценя икономическата ситуация и да се сравняванат различни страни и региони. Други допълнителни показатели също са от значение. Например, степента на участие на работната сила измерва дела на населението, което е активно на трудовия пазар, докато работният коефициент на заетост измерва дела на заетите лица спрямо същата група. Заедно тези показатели дават по-пълна картина за икономическите условия. Безработицата и макроикономическите политики Макроикономическите политики се създават с цел поддържане на стабилна икономическа среда и борба с безработицата. Политиките могат да бъдат насочени към стимулация на растежа чрез парично и фискално разхлабване или към структурни реформи, които адресират причините за структурната и дългосрочна безработица. Фискалната политика може да включва увеличаване на държавните разходи или намаляване на данъците, за да се стимулира икономическата активност и създаването на работни места. Паричната политика може да бъде насочена към намаляване на лихвените проценти с цел насърчаване на инвестиции и потребление. Структурните реформи могат да включват обучение и преквалификация на работна сила, подобряване на образователната система и улесняване на стартирането и развитието на нови бизнеси. Всички тези мерки са насочени към създаване на по-гъвкави и адаптивни работни пазари. Заключение Разбирането и анализът на ситуацията с безработните лица е от критично значение за всяка икономика. Безработицата не само че влияе върху икономическите показатели като БВП и инфлацията, но има и значителни социални последствия. Правилният подход към управление на безработицата включва съчетание от краткосрочни икономически стимули и дългосрочни структурни реформи, които да насърчават устойчив растеж и социална стабилност. Следенето на актуалния процент на безработицата и разбирането на различните й форми и причини е от съществено значение за формулирането на ефективни политики и вземане на информирани стратегически решения. На нашия сайт eulerpool предоставяме подробни макроикономически данни и анализи, които са от полза за изследователи, икономисти и политики при анализа на трудовия пазар и безработицата. Докато изследваме комплексността на безработицата, е важно да поддържаме балансиран и инклузивен подход, който да гарантира благосъстоянието на всички икономически участници.