Направи най-добрите инвестиции в живота си
От 2 евро си осигурявате 
Германия Енергийна инфлация
Цена
Настоящата стойност на Енергийна инфлация в Германия е 0,98 %. Енергийна инфлация в Германия спадна до 0,98 % на 1.09.2023 г., след като беше 8,25 % на 1.08.2023 г.. От 1.01.1992 г. до 1.10.2024 г., средният БВП в Германия беше 3,73 %. Най-високата стойност беше достигната на 1.09.2022 г. с 36,54 %, докато най-ниската стойност беше записана на 1.07.2009 г. с -11,40 %.
Енергийна инфлация ·
Макс
| Енергийна инфлация | |
|---|---|
| 1.01.1992 г. | 6,50 % |
| 1.02.1992 г. | 8,10 % |
| 1.03.1992 г. | 11,80 % |
| 1.04.1992 г. | 11,30 % |
| 1.05.1992 г. | 10,40 % |
| 1.06.1992 г. | 10,60 % |
| 1.07.1992 г. | 1,90 % |
| 1.08.1992 г. | 2,30 % |
| 1.09.1992 г. | 0,80 % |
| 1.01.1993 г. | 1,80 % |
| 1.02.1993 г. | 1,00 % |
| 1.03.1993 г. | 1,80 % |
| 1.04.1993 г. | 1,80 % |
| 1.05.1993 г. | 0,80 % |
| 1.06.1993 г. | 0,20 % |
| 1.07.1993 г. | 1,40 % |
| 1.08.1993 г. | 1,20 % |
| 1.09.1993 г. | 0,40 % |
| 1.10.1993 г. | 1,20 % |
| 1.11.1993 г. | 0,80 % |
| 1.12.1993 г. | 0,20 % |
| 1.01.1994 г. | 3,20 % |
| 1.02.1994 г. | 3,40 % |
| 1.03.1994 г. | 2,80 % |
| 1.04.1994 г. | 2,60 % |
| 1.05.1994 г. | 3,20 % |
| 1.06.1994 г. | 3,40 % |
| 1.07.1994 г. | 3,00 % |
| 1.08.1994 г. | 4,80 % |
| 1.09.1994 г. | 4,20 % |
| 1.10.1994 г. | 3,40 % |
| 1.11.1994 г. | 3,60 % |
| 1.12.1994 г. | 4,50 % |
| 1.04.1996 г. | 0,40 % |
| 1.05.1996 г. | 0,20 % |
| 1.07.1996 г. | 0,60 % |
| 1.08.1996 г. | 1,00 % |
| 1.09.1996 г. | 2,00 % |
| 1.10.1996 г. | 3,90 % |
| 1.11.1996 г. | 3,30 % |
| 1.12.1996 г. | 3,10 % |
| 1.01.1997 г. | 5,10 % |
| 1.02.1997 г. | 4,30 % |
| 1.03.1997 г. | 3,50 % |
| 1.04.1997 г. | 2,30 % |
| 1.05.1997 г. | 2,50 % |
| 1.06.1997 г. | 2,70 % |
| 1.07.1997 г. | 2,70 % |
| 1.08.1997 г. | 4,70 % |
| 1.09.1997 г. | 2,30 % |
| 1.10.1997 г. | 1,50 % |
| 1.11.1997 г. | 1,10 % |
| 1.12.1997 г. | 0,40 % |
| 1.04.1999 г. | 2,70 % |
| 1.05.1999 г. | 2,50 % |
| 1.06.1999 г. | 4,10 % |
| 1.07.1999 г. | 5,40 % |
| 1.08.1999 г. | 7,40 % |
| 1.09.1999 г. | 8,60 % |
| 1.10.1999 г. | 8,60 % |
| 1.11.1999 г. | 8,90 % |
| 1.12.1999 г. | 12,20 % |
| 1.01.2000 г. | 14,60 % |
| 1.02.2000 г. | 15,90 % |
| 1.03.2000 г. | 17,70 % |
| 1.04.2000 г. | 9,00 % |
| 1.05.2000 г. | 11,00 % |
| 1.06.2000 г. | 14,00 % |
| 1.07.2000 г. | 12,70 % |
| 1.08.2000 г. | 11,30 % |
| 1.09.2000 г. | 16,40 % |
| 1.10.2000 г. | 15,40 % |
| 1.11.2000 г. | 16,30 % |
| 1.12.2000 г. | 12,60 % |
| 1.01.2001 г. | 9,60 % |
| 1.02.2001 г. | 12,00 % |
| 1.03.2001 г. | 8,80 % |
| 1.04.2001 г. | 12,40 % |
| 1.05.2001 г. | 14,00 % |
| 1.06.2001 г. | 8,90 % |
| 1.07.2001 г. | 5,90 % |
| 1.08.2001 г. | 5,40 % |
| 1.09.2001 г. | 1,40 % |
| 1.01.2002 г. | 0,20 % |
| 1.03.2002 г. | 0,20 % |
| 1.04.2002 г. | 0,60 % |
| 1.08.2002 г. | 0,20 % |
| 1.10.2002 г. | 3,50 % |
| 1.11.2002 г. | 2,90 % |
| 1.12.2002 г. | 4,20 % |
| 1.01.2003 г. | 7,00 % |
| 1.02.2003 г. | 8,50 % |
| 1.03.2003 г. | 7,40 % |
| 1.04.2003 г. | 2,00 % |
| 1.05.2003 г. | 1,20 % |
| 1.06.2003 г. | 2,80 % |
| 1.07.2003 г. | 3,10 % |
| 1.08.2003 г. | 4,00 % |
| 1.09.2003 г. | 2,50 % |
| 1.10.2003 г. | 2,10 % |
| 1.11.2003 г. | 4,10 % |
| 1.12.2003 г. | 3,70 % |
| 1.04.2004 г. | 2,70 % |
| 1.05.2004 г. | 7,40 % |
| 1.06.2004 г. | 5,00 % |
| 1.07.2004 г. | 5,90 % |
| 1.08.2004 г. | 6,10 % |
| 1.09.2004 г. | 6,30 % |
| 1.10.2004 г. | 9,60 % |
| 1.11.2004 г. | 7,00 % |
| 1.12.2004 г. | 4,50 % |
| 1.01.2005 г. | 5,30 % |
| 1.02.2005 г. | 6,60 % |
| 1.03.2005 г. | 8,10 % |
| 1.04.2005 г. | 8,60 % |
| 1.05.2005 г. | 5,40 % |
| 1.06.2005 г. | 9,50 % |
| 1.07.2005 г. | 10,90 % |
| 1.08.2005 г. | 10,80 % |
| 1.09.2005 г. | 14,30 % |
| 1.10.2005 г. | 11,40 % |
| 1.11.2005 г. | 11,10 % |
| 1.12.2005 г. | 13,90 % |
| 1.01.2006 г. | 15,00 % |
| 1.02.2006 г. | 14,30 % |
| 1.03.2006 г. | 11,60 % |
| 1.04.2006 г. | 12,60 % |
| 1.05.2006 г. | 13,30 % |
| 1.06.2006 г. | 11,50 % |
| 1.07.2006 г. | 9,90 % |
| 1.08.2006 г. | 8,00 % |
| 1.09.2006 г. | 1,70 % |
| 1.10.2006 г. | 0,60 % |
| 1.11.2006 г. | 3,30 % |
| 1.12.2006 г. | 3,10 % |
| 1.01.2007 г. | 2,00 % |
| 1.02.2007 г. | 2,40 % |
| 1.03.2007 г. | 3,70 % |
| 1.04.2007 г. | 2,00 % |
| 1.05.2007 г. | 2,10 % |
| 1.06.2007 г. | 1,80 % |
| 1.07.2007 г. | 1,70 % |
| 1.08.2007 г. | 1,10 % |
| 1.09.2007 г. | 5,70 % |
| 1.10.2007 г. | 6,10 % |
| 1.11.2007 г. | 10,70 % |
| 1.12.2007 г. | 8,40 % |
| 1.01.2008 г. | 9,30 % |
| 1.02.2008 г. | 9,00 % |
| 1.03.2008 г. | 9,80 % |
| 1.04.2008 г. | 9,50 % |
| 1.05.2008 г. | 12,90 % |
| 1.06.2008 г. | 14,70 % |
| 1.07.2008 г. | 15,10 % |
| 1.08.2008 г. | 13,00 % |
| 1.09.2008 г. | 12,20 % |
| 1.10.2008 г. | 9,70 % |
| 1.11.2008 г. | 1,40 % |
| 1.12.2009 г. | 0,90 % |
| 1.01.2010 г. | 0,80 % |
| 1.03.2010 г. | 3,90 % |
| 1.04.2010 г. | 4,90 % |
| 1.05.2010 г. | 4,80 % |
| 1.06.2010 г. | 2,60 % |
| 1.07.2010 г. | 4,50 % |
| 1.08.2010 г. | 2,30 % |
| 1.09.2010 г. | 4,40 % |
| 1.10.2010 г. | 4,80 % |
| 1.11.2010 г. | 4,90 % |
| 1.12.2010 г. | 8,20 % |
| 1.01.2011 г. | 8,70 % |
| 1.02.2011 г. | 10,20 % |
| 1.03.2011 г. | 10,50 % |
| 1.04.2011 г. | 10,60 % |
| 1.05.2011 г. | 9,50 % |
| 1.06.2011 г. | 9,10 % |
| 1.07.2011 г. | 10,80 % |
| 1.08.2011 г. | 10,00 % |
| 1.09.2011 г. | 11,40 % |
| 1.10.2011 г. | 11,30 % |
| 1.11.2011 г. | 11,30 % |
| 1.12.2011 г. | 8,00 % |
| 1.01.2012 г. | 7,30 % |
| 1.02.2012 г. | 8,20 % |
| 1.03.2012 г. | 6,80 % |
| 1.04.2012 г. | 5,90 % |
| 1.05.2012 г. | 5,00 % |
| 1.06.2012 г. | 4,00 % |
| 1.07.2012 г. | 4,40 % |
| 1.08.2012 г. | 7,60 % |
| 1.09.2012 г. | 7,00 % |
| 1.10.2012 г. | 5,70 % |
| 1.11.2012 г. | 3,80 % |
| 1.12.2012 г. | 3,50 % |
| 1.01.2013 г. | 3,90 % |
| 1.02.2013 г. | 3,60 % |
| 1.03.2013 г. | 0,50 % |
| 1.04.2013 г. | 0,50 % |
| 1.05.2013 г. | 1,60 % |
| 1.06.2013 г. | 2,90 % |
| 1.07.2013 г. | 3,00 % |
| 1.08.2013 г. | 0,50 % |
| 1.12.2013 г. | 1,20 % |
| 1.12.2016 г. | 1,80 % |
| 1.01.2017 г. | 5,00 % |
| 1.02.2017 г. | 6,30 % |
| 1.03.2017 г. | 4,40 % |
| 1.04.2017 г. | 4,40 % |
| 1.05.2017 г. | 1,60 % |
| 1.07.2017 г. | 0,40 % |
| 1.08.2017 г. | 1,80 % |
| 1.09.2017 г. | 2,30 % |
| 1.10.2017 г. | 0,80 % |
| 1.11.2017 г. | 3,30 % |
| 1.12.2017 г. | 1,10 % |
| 1.01.2018 г. | 0,70 % |
| 1.02.2018 г. | 0,20 % |
| 1.03.2018 г. | 0,30 % |
| 1.04.2018 г. | 1,20 % |
| 1.05.2018 г. | 4,70 % |
| 1.06.2018 г. | 6,00 % |
| 1.07.2018 г. | 6,30 % |
| 1.08.2018 г. | 6,60 % |
| 1.09.2018 г. | 7,30 % |
| 1.10.2018 г. | 8,50 % |
| 1.11.2018 г. | 8,70 % |
| 1.12.2018 г. | 4,90 % |
| 1.01.2019 г. | 2,30 % |
| 1.02.2019 г. | 2,90 % |
| 1.03.2019 г. | 4,20 % |
| 1.04.2019 г. | 4,60 % |
| 1.05.2019 г. | 4,20 % |
| 1.06.2019 г. | 2,50 % |
| 1.07.2019 г. | 2,40 % |
| 1.08.2019 г. | 0,60 % |
| 1.01.2020 г. | 3,40 % |
| 1.02.2020 г. | 2,00 % |
| 1.02.2021 г. | 0,40 % |
| 1.03.2021 г. | 5,10 % |
| 1.04.2021 г. | 9,00 % |
| 1.05.2021 г. | 10,90 % |
| 1.06.2021 г. | 9,90 % |
| 1.07.2021 г. | 11,90 % |
| 1.08.2021 г. | 13,00 % |
| 1.09.2021 г. | 14,30 % |
| 1.10.2021 г. | 18,20 % |
| 1.11.2021 г. | 22,30 % |
| 1.12.2021 г. | 18,50 % |
| 1.01.2022 г. | 18,80 % |
| 1.02.2022 г. | 20,90 % |
| 1.03.2022 г. | 36,00 % |
| 1.04.2022 г. | 32,60 % |
| 1.05.2022 г. | 35,50 % |
| 1.06.2022 г. | 33,40 % |
| 1.07.2022 г. | 28,20 % |
| 1.08.2022 г. | 27,06 % |
| 1.09.2022 г. | 36,54 % |
| 1.10.2022 г. | 35,08 % |
| 1.11.2022 г. | 31,37 % |
| 1.12.2022 г. | 20,34 % |
| 1.01.2023 г. | 23,10 % |
| 1.02.2023 г. | 19,14 % |
| 1.03.2023 г. | 3,54 % |
| 1.04.2023 г. | 6,85 % |
| 1.05.2023 г. | 2,59 % |
| 1.06.2023 г. | 3,01 % |
| 1.07.2023 г. | 5,69 % |
| 1.08.2023 г. | 8,25 % |
| 1.09.2023 г. | 0,98 % |
Енергийна инфлация История
| Дата | Стойност |
|---|---|
| 1.09.2023 г. | 0,98 % |
| 1.08.2023 г. | 8,25 % |
| 1.07.2023 г. | 5,69 % |
| 1.06.2023 г. | 3,01 % |
| 1.05.2023 г. | 2,59 % |
| 1.04.2023 г. | 6,85 % |
| 1.03.2023 г. | 3,54 % |
| 1.02.2023 г. | 19,14 % |
| 1.01.2023 г. | 23,1 % |
| 1.12.2022 г. | 20,34 % |
Сходни макро показатели за Енергийна инфлация
Енергията представлява 7,4 процента от общия индекс на потребителските цени (CPI) в Германия, според данни на Eulerpool.
Макросайтове за други страни в Европа
- 🇦🇱Албания
- 🇦🇹Австрия
- 🇧🇾Беларус
- 🇧🇪Белгия
- 🇧🇦Босна и Херцеговина
- 🇧🇬България
- 🇭🇷Хърватия
- 🇨🇾Кипър
- 🇨🇿Чешка република
- 🇩🇰Дания
- 🇪🇪Естония
- 🇫🇴Фарьорски острови
- 🇫🇮Финландия
- 🇫🇷Франция
- 🇬🇷Гърция
- 🇭🇺Унгария
- 🇮🇸остров
- 🇮🇪Ирландия
- 🇮🇹Италия
- 🇽🇰Косово
- 🇱🇻Латвия
- 🇱🇮Лихтенщайн
- 🇱🇹Литва
- 🇱🇺Люксембург
- 🇲🇰Северна Македония
- 🇲🇹Малта
- 🇲🇩Молдова
- 🇲🇨Монако
- 🇲🇪Черна гора
- 🇳🇱Нидерландия
- 🇳🇴Норвегия
- 🇵🇱Полша
- 🇵🇹Португалия
- 🇷🇴Румъния
- 🇷🇺Русия
- 🇷🇸Сърбия
- 🇸🇰Словакия
- 🇸🇮Словения
- 🇪🇸Испания
- 🇸🇪Швеция
- 🇨🇭Швейцария
- 🇺🇦Украйна
- 🇬🇧Обединеното кралство
- 🇦🇩Андора
Какво е Енергийна инфлация
Енергийна инфлация: Детайлен анализ и въздействие върху икономиката Енергийна инфлация е термин, който придобива все по-голяма важност в съвременната макроикономика. С нарастващото глобално търсене на енергийни ресурси и нестабилността на световните пазари, разбиране на този феномен става критично за икономистите, предприемачите и политиците. В текущия текст ще разгледаме детайлно какво представлява енергийната инфлация, какви са нейните основни причини и как се отразява на глобалната и националната икономика. Енергийна инфлация представлява увеличение на цените на енергийните ресурси, включително петрол, природен газ, въглища и електроенергия. Тези цени имат способността да влияят на широк спектър от сектори, тъй като енергията е основен входен ресурс за почти всяка икономическа дейност. През последните десетилетия, цените на енергията са били подложени на значителни флуктуации, които са предизвикани от различни фактори. Основните причини за енергийна инфлация могат да бъдат обособени в няколко категории. Първо, геополитическите фактори играят значителна роля. Конфликтите в региони, богати на енергийни ресурси, могат да доведат до спад в снабдяването и поскъпване на пазарите. Например, нестабилността в Близкия Изток често води до колебания в цените на петрола. Други геополитически фактори включват санкции срещу страни износители на енергийни ресурси, които могат да ограничат предлагането на пазара. Второ, икономическите фактори като търсенето и предлагането също имат ключово значение. С надвишаване на търсенето над предлагането, цените на енергията се покачват. Пример за това е нарастващото търсене на енергия в развиващите се икономики, като Китай и Индия, които увеличават консумацията на петрол и природен газ. На противоположния полюс, технически аванси и нови методи за добиване могат да увеличат предлагането и да подтиснат инфлационния натиск. Трети фактор е екологичната политика и глобалните усилия за намаляване на въглеродните емисии. С прехода към по-чисти форми на енергия, като възобновяеми източници, разходите за създаване на нова инфраструктура могат да служат като катализатор за повишаване на цените. Освен това, регулациите и таксите, насочени към минимизиране на употребата на въглеводороди, също могат да увеличат разходите за традиционни енергийни източници. Енергийна инфлация има широк спектър на въздействие върху икономическите системи. Първо, тя води до увеличаване на производствените разходи. Когато цените на енергията се покачват, производителите са принудени да плащат повече за необходимата енергия, което се отразява на крайната цена на продукцията. Това явление води до веригова реакция на повишаване на цените на потребителските стоки и услуги, което в крайна сметка може да намали потребителската забойност. На второ място, енергийната инфлация може да предизвика стагнация в икономиките, зависими от вноса на енергийни ресурси. Държави, които разчитат на внос на петрол и природен газ, са особено податливи на външни шокове. Увеличаването на разходите за внос може да доведе до излизане на валута, намаление на резервите и, в крайна сметка, девалвация на националната валута. Трети аспект на въздействието е върху инвестициите. Бизнесите могат да бъдат принудени да преосмислят стратегиите си за инвестиции, когато се сблъскат с високи и нестабилни цени на енергията. Нестабилността на пазарите може да предизвика отлагане на инвестиционни решения, което пък затруднява икономическия растеж и иновациите. Наред с негативните последствия, енергийната инфлация също така може да стимулира търсенето на алтернативни енергийни източници и иновативни технологии. Високите цени на традиционните енергийни източници могат да направят възобновяемите източници по-конкурентоспособни, тъй като стават по-икономически жизнеспособни опции. Това може да даде тласък на усилията за развитие на зелена енергия и устойчиви технологии. В заключение, енергийната инфлация е сложен и мултифасетен феномен, който има дълбоки и многообразни въздействия върху глобалната икономика. Тя е под влияние на геополитически, икономически и екологични фактори, и представлява значително предизвикателство за правителствата, бизнеса и потребителите. Разбирането на динамиките, които водят до енергийна инфлация, и стратегиите за справяне с нея са от съществено значение за осигуряване на стабилност и устойчивост в съвременната икономика. Сировитрейдълите трябва да се адаптират към променящите се условия, като се стремят към иновации и устойчиви практики, за да минимизират негативното влияние на енергийната инфлация.