Направи най-добрите инвестиции в живота си
От 2 евро си осигурявате Финландия Работа на непълен работен ден
Цена
Текущата стойност на частичната заетост в Финландия е 449 400 . Частичната заетост в Финландия се увеличи до 449 400 на 1.12.2023 г., след като беше 413 600 на 1.09.2023 г.. От 1.03.1998 г. до 1.03.2024 г., средният БВП в Финландия беше 335 625,71 . Най-високата стойност беше достигната на 1.12.2023 г. с 449 400,00 , докато най-ниската стойност беше записана на 1.09.1998 г. с 225 900,00 .
Работа на непълен работен ден ·
Макс
непълно работно време | |
---|---|
1.03.1998 г. | 253 900,00 |
1.06.1998 г. | 245 300,00 |
1.09.1998 г. | 225 900,00 |
1.12.1998 г. | 252 400,00 |
1.03.1999 г. | 266 700,00 |
1.06.1999 г. | 276 500,00 |
1.09.1999 г. | 253 600,00 |
1.12.1999 г. | 277 400,00 |
1.03.2000 г. | 275 900,00 |
1.06.2000 г. | 278 300,00 |
1.09.2000 г. | 264 400,00 |
1.12.2000 г. | 287 900,00 |
1.03.2001 г. | 280 700,00 |
1.06.2001 г. | 276 800,00 |
1.09.2001 г. | 260 300,00 |
1.12.2001 г. | 292 000,00 |
1.03.2002 г. | 301 700,00 |
1.06.2002 г. | 288 100,00 |
1.09.2002 г. | 272 200,00 |
1.12.2002 г. | 301 400,00 |
1.03.2003 г. | 308 800,00 |
1.06.2003 г. | 297 200,00 |
1.09.2003 г. | 274 200,00 |
1.12.2003 г. | 299 400,00 |
1.03.2004 г. | 303 000,00 |
1.06.2004 г. | 303 900,00 |
1.09.2004 г. | 303 900,00 |
1.12.2004 г. | 323 300,00 |
1.03.2005 г. | 326 000,00 |
1.06.2005 г. | 316 500,00 |
1.09.2005 г. | 295 700,00 |
1.12.2005 г. | 321 800,00 |
1.03.2006 г. | 328 800,00 |
1.06.2006 г. | 317 100,00 |
1.09.2006 г. | 313 000,00 |
1.12.2006 г. | 343 200,00 |
1.03.2007 г. | 333 000,00 |
1.06.2007 г. | 322 700,00 |
1.09.2007 г. | 307 900,00 |
1.12.2007 г. | 351 000,00 |
1.03.2008 г. | 329 600,00 |
1.06.2008 г. | 312 100,00 |
1.09.2008 г. | 289 100,00 |
1.12.2008 г. | 333 400,00 |
1.03.2009 г. | 334 600,00 |
1.06.2009 г. | 312 100,00 |
1.09.2009 г. | 306 300,00 |
1.12.2009 г. | 336 500,00 |
1.03.2010 г. | 339 000,00 |
1.06.2010 г. | 333 200,00 |
1.09.2010 г. | 317 000,00 |
1.12.2010 г. | 345 000,00 |
1.03.2011 г. | 353 300,00 |
1.06.2011 г. | 336 300,00 |
1.09.2011 г. | 320 200,00 |
1.12.2011 г. | 355 300,00 |
1.03.2012 г. | 344 100,00 |
1.06.2012 г. | 342 600,00 |
1.09.2012 г. | 331 400,00 |
1.12.2012 г. | 353 400,00 |
1.03.2013 г. | 346 900,00 |
1.06.2013 г. | 329 800,00 |
1.09.2013 г. | 314 100,00 |
1.12.2013 г. | 354 200,00 |
1.03.2014 г. | 352 400,00 |
1.06.2014 г. | 332 400,00 |
1.09.2014 г. | 315 600,00 |
1.12.2014 г. | 347 900,00 |
1.03.2015 г. | 343 400,00 |
1.06.2015 г. | 335 300,00 |
1.09.2015 г. | 315 600,00 |
1.12.2015 г. | 344 300,00 |
1.03.2016 г. | 356 000,00 |
1.06.2016 г. | 358 100,00 |
1.09.2016 г. | 344 100,00 |
1.12.2016 г. | 363 400,00 |
1.03.2017 г. | 369 700,00 |
1.06.2017 г. | 362 300,00 |
1.09.2017 г. | 336 900,00 |
1.12.2017 г. | 376 700,00 |
1.03.2018 г. | 381 100,00 |
1.06.2018 г. | 367 300,00 |
1.09.2018 г. | 349 200,00 |
1.12.2018 г. | 394 400,00 |
1.03.2019 г. | 402 400,00 |
1.06.2019 г. | 385 900,00 |
1.09.2019 г. | 358 600,00 |
1.12.2019 г. | 395 200,00 |
1.03.2020 г. | 389 200,00 |
1.06.2020 г. | 336 500,00 |
1.09.2020 г. | 343 700,00 |
1.12.2020 г. | 383 600,00 |
1.03.2021 г. | 402 500,00 |
1.06.2021 г. | 417 700,00 |
1.09.2021 г. | 410 700,00 |
1.12.2021 г. | 436 300,00 |
1.03.2022 г. | 420 300,00 |
1.06.2022 г. | 418 200,00 |
1.09.2022 г. | 418 500,00 |
1.12.2022 г. | 449 200,00 |
1.03.2023 г. | 420 600,00 |
1.06.2023 г. | 419 200,00 |
1.09.2023 г. | 413 600,00 |
1.12.2023 г. | 449 400,00 |
Работа на непълен работен ден История
Дата | Стойност |
---|---|
1.12.2023 г. | 449 400 |
1.09.2023 г. | 413 600 |
1.06.2023 г. | 419 200 |
1.03.2023 г. | 420 600 |
1.12.2022 г. | 449 200 |
1.09.2022 г. | 418 500 |
1.06.2022 г. | 418 200 |
1.03.2022 г. | 420 300 |
1.12.2021 г. | 436 300 |
1.09.2021 г. | 410 700 |
Сходни макро показатели за Работа на непълен работен ден
Име | В момента | Предишен | Честота |
---|---|---|---|
🇫🇮 Безработни лица | 242 000 | 299 000 | Месечно |
🇫🇮 Възраст за пенсиониране мъже | 64,5 Years | 64,25 Years | Годишно |
🇫🇮 Дългосрочна безработица | 1,7 % | 1,7 % | Тримесечие |
🇫🇮 Заети лица | 2,696 млн. | 2,645 млн. | Месечно |
🇫🇮 заетост | 73,2 % | 71,7 % | Месечно |
🇫🇮 Заплати | 4018 EUR/Month | 3993 EUR/Month | Тримесечие |
🇫🇮 Заплати в производството | 116,7 points | 116,6 points | Тримесечие |
🇫🇮 Коефициент на икономическа активност | 70,9 % | 68,7 % | Месечно |
🇫🇮 Коефициент на обявите за работа | 2,5 % | 1,8 % | Тримесечие |
🇫🇮 население | 5,56 млн. | 5,55 млн. | Годишно |
🇫🇮 Обяви за работа | 40 343 | 50 890 | Месечно |
🇫🇮 Пенсионна възраст за жени | 64,5 Years | 64,25 Years | Годишно |
🇫🇮 Продуктивност | 102,895 points | 102,346 points | Тримесечие |
🇫🇮 Промяна в заетостта | -0,5 % | 0,2 % | Тримесечие |
🇫🇮 пълно работно време | 2,024 млн. | 2,035 млн. | Тримесечие |
🇫🇮 Работни разходи | 116,133 points | 115,125 points | Тримесечие |
🇫🇮 Ръст на заплатите | 2,3 % | 2,2 % | Тримесечие |
🇫🇮 ставка на безработица | 8,3 % | 10,2 % | Месечно |
🇫🇮 ставка на безработица сред младежите | 30,3 % | 24,7 % | Месечно |
Макросайтове за други страни в Европа
- 🇦🇱Албания
- 🇦🇹Австрия
- 🇧🇾Беларус
- 🇧🇪Белгия
- 🇧🇦Босна и Херцеговина
- 🇧🇬България
- 🇭🇷Хърватия
- 🇨🇾Кипър
- 🇨🇿Чешка република
- 🇩🇰Дания
- 🇪🇪Естония
- 🇫🇴Фарьорски острови
- 🇫🇷Франция
- 🇩🇪Германия
- 🇬🇷Гърция
- 🇭🇺Унгария
- 🇮🇸остров
- 🇮🇪Ирландия
- 🇮🇹Италия
- 🇽🇰Косово
- 🇱🇻Латвия
- 🇱🇮Лихтенщайн
- 🇱🇹Литва
- 🇱🇺Люксембург
- 🇲🇰Северна Македония
- 🇲🇹Малта
- 🇲🇩Молдова
- 🇲🇨Монако
- 🇲🇪Черна гора
- 🇳🇱Нидерландия
- 🇳🇴Норвегия
- 🇵🇱Полша
- 🇵🇹Португалия
- 🇷🇴Румъния
- 🇷🇺Русия
- 🇷🇸Сърбия
- 🇸🇰Словакия
- 🇸🇮Словения
- 🇪🇸Испания
- 🇸🇪Швеция
- 🇨🇭Швейцария
- 🇺🇦Украйна
- 🇬🇧Обединеното кралство
- 🇦🇩Андора
Какво е Работа на непълен работен ден
Макроикономическа категория "Заетост на непълно работно време" в България В рамките на макроикономическите изследвания, категориите "Заетост на непълно работно време" имат значително влияние върху динамиката на трудовия пазар и икономическото развитие на дадена страна. Eulerpool се фокусира върху предоставянето на надеждни и актуални макроикономически данни, които позволяват да се анализират и разбират различни аспекти на икономическата активност, включително заетостта на непълно работно време. Тази категория обхваща специфичен сегмент от трудовия пазар, който има своите уникални характеристики и предизвикателства. Заетостта на непълно работно време обикновено включва позиции, които изискват работници да работят по-малко от стандартната работна седмица, която в България обикновено е 40 часа. Причините за избор на такава заетост могат да бъдат разнообразни и включват лични предпочитания, нужди на семейството, образование или други ангажименти. Работодателите често предлагат такива позиции като средство да управляват ефективно ресурсите на своя бизнес, особено в сектори, които изискват висока степен на гъвкавост като търговията на дребно, обслужването и туризма. Според Националния статистически институт (НСИ), делът на заетите на непълно работно време в България показва интересни тенденции през последните години. Интересен факт е, че такава заетост се среща по-често сред жените, отколкото сред мъжете, което може да се дължи на традиционните социални роли и очаквания. Също така, младите хора и студентите са по-склонни да работят на непълно работно време, за да съчетаят работа с обучение. Макроикономическото значение на заетостта на непълно работно време е многопластово. От една страна, тя допринася за по-ниски нива на безработицата, като предоставя възможности за труд на лица, които не могат или не желаят да работят на пълно работно време. Това може да помогне за по-добра социална интеграция на различни групи от населението. От друга страна, висок дял на заетост на непълно работно време може да бъде симптом за структурни проблеми на пазара на труда, като недостатъчна заетост или нестабилност на работните места. На микроикономическо ниво, заетостта на непълно работно време може да има както положителни, така и отрицателни последици за работниците. Предимствата включват възможността за по-добър баланс между работа и личен живот, гъвкавост на работното време и възможност за допълнителни доходи. Отрицателните аспекти могат да включват по-ниски заплати, липса на социални обезпечения и по-малко възможности за кариерно развитие. В контекста на макроикономическия анализ, заетостта на непълно работно време също предоставя важни индикатори за икономическото здраве на една страна. Например, рязко увеличение на заетите на непълно работно време може да бъде сигнал за икономическа нестабилност или промяна в търсенето и предлагането на работна ръка. В същото време, устойчивият растеж на този сегмент може да подсказва за увеличаване на гъвкавостта и адаптивността на пазара на труда. В България, законодателната рамка регламентира правата и задълженията на заетите на непълно работно време, като се стреми да осигури равнопоставеност и защита на техните интереси. Важно е да се отбележи, че работниците на непълно работно време имат същите трудови права като тези на пълно работно време, включително право на социални осигуровки и почивки. Изследването на динамиката и тенденциите в заетостта на непълно работно време е от ключово значение за работодатели, политици и изследователи, които се стремят да разберат по-добре комплексните процеси на трудовия пазар. Разработването на стратегии и политики за подкрепа и оптимизация на тази форма на заетост може да бъде важно средство за повишаване на икономическата ефективност и благосъстояние. Чрез анализа на данни, предоставени от платформи като Eulerpool, е възможно да се идентифицират основните тенденции и предизвикателства, свързани със заетостта на непълно работно време. Това включва оценка на въздействието на макроикономическите фактори като инфлация, икономически растеж и безработица върху този сегмент от трудовия пазар. Освен това, данните могат да бъдат използвани за компаративен анализ с други страни от Европейския съюз, което позволява идентифициране на добри практики и модели за подпомагане на заетостта. В заключение, заетостта на непълно работно време представлява жизненоважен елемент от пазара на труда и общата икономическа картина на България. Разбирането на нейните характеристики, предимства и недостатъци предоставя ценна информация за ефективно управление и развитие на трудовия пазар. Eulerpool ще продължава да предоставя надеждни и задълбочени макроикономически анализи, които подпомагат вземането на информирани решения и разработването на ефективни стратегии за подкрепа на заетостта на непълно работно време в България.