Направи най-добрите инвестиции в живота си
От 2 евро си осигурявате Мароко Безработни лица
Цена
Настоящата стойност на Безработни лица в Мароко е 1,58 млн. . Безработни лица в Мароко намаля до 1,58 млн. на 1.12.2023 г., след като беше 1,625 млн. на 1.09.2023 г.. От 1.03.1999 г. до 1.03.2024 г., средният БВП в Мароко беше 1,22 млн. . Най-високото ниво беше достигнато на 1.03.2024 г. с 1,65 млн. , докато най-ниската стойност беше записана на 1.06.2006 г. с 859 000,00 .
Безработни лица ·
Макс
Безработни лица | |
---|---|
1.03.1999 г. | 1,44 млн. |
1.06.1999 г. | 1,33 млн. |
1.09.1999 г. | 1,54 млн. |
1.12.1999 г. | 1,46 млн. |
1.03.2000 г. | 1,40 млн. |
1.06.2000 г. | 1,37 млн. |
1.09.2000 г. | 1,46 млн. |
1.12.2000 г. | 1,39 млн. |
1.03.2001 г. | 1,32 млн. |
1.06.2001 г. | 1,28 млн. |
1.09.2001 г. | 1,31 млн. |
1.12.2001 г. | 1,29 млн. |
1.03.2002 г. | 1,25 млн. |
1.06.2002 г. | 1,09 млн. |
1.09.2002 г. | 1,20 млн. |
1.12.2002 г. | 1,31 млн. |
1.03.2003 г. | 1,24 млн. |
1.06.2003 г. | 1,16 млн. |
1.09.2003 г. | 1,23 млн. |
1.12.2003 г. | 1,30 млн. |
1.03.2004 г. | 1,36 млн. |
1.06.2004 г. | 1,22 млн. |
1.09.2004 г. | 1,12 млн. |
1.12.2004 г. | 1,12 млн. |
1.03.2005 г. | 1,27 млн. |
1.06.2005 г. | 1,24 млн. |
1.09.2005 г. | 1,19 млн. |
1.12.2005 г. | 1,29 млн. |
1.03.2006 г. | 1,04 млн. |
1.06.2006 г. | 859 000,00 |
1.09.2006 г. | 1,12 млн. |
1.12.2006 г. | 1,22 млн. |
1.03.2007 г. | 1,13 млн. |
1.06.2007 г. | 1,06 млн. |
1.09.2007 г. | 1,10 млн. |
1.12.2007 г. | 1,06 млн. |
1.03.2008 г. | 1,08 млн. |
1.06.2008 г. | 1,03 млн. |
1.09.2008 г. | 1,12 млн. |
1.12.2008 г. | 1,07 млн. |
1.03.2009 г. | 1,09 млн. |
1.06.2009 г. | 911 000,00 |
1.09.2009 г. | 1,11 млн. |
1.12.2009 г. | 1,02 млн. |
1.03.2010 г. | 1,14 млн. |
1.06.2010 г. | 949 000,00 |
1.09.2010 г. | 1,02 млн. |
1.12.2010 г. | 1,05 млн. |
1.03.2011 г. | 1,04 млн. |
1.06.2011 г. | 1,14 млн. |
1.09.2011 г. | 1,05 млн. |
1.12.2011 г. | 989 000,00 |
1.03.2012 г. | 1,13 млн. |
1.06.2012 г. | 1,03 млн. |
1.09.2012 г. | 948 000,00 |
1.12.2012 г. | 1,01 млн. |
1.03.2013 г. | 1,08 млн. |
1.06.2013 г. | 1,05 млн. |
1.09.2013 г. | 1,01 млн. |
1.12.2013 г. | 1,12 млн. |
1.03.2014 г. | 1,19 млн. |
1.06.2014 г. | 1,11 млн. |
1.12.2014 г. | 1,15 млн. |
1.03.2015 г. | 1,16 млн. |
1.06.2015 г. | 1,04 млн. |
1.09.2015 г. | 1,14 млн. |
1.12.2015 г. | 1,15 млн. |
1.03.2016 г. | 1,23 млн. |
1.06.2016 г. | 1,02 млн. |
1.09.2016 г. | 1,23 млн. |
1.12.2016 г. | 1,20 млн. |
1.03.2017 г. | 1,30 млн. |
1.06.2017 г. | 1,12 млн. |
1.09.2017 г. | 1,24 млн. |
1.12.2017 г. | 1,22 млн. |
1.03.2018 г. | 1,27 млн. |
1.06.2018 г. | 1,10 млн. |
1.09.2018 г. | 1,09 млн. |
1.12.2018 г. | 1,14 млн. |
1.03.2019 г. | 1,08 млн. |
1.06.2019 г. | 981 000,00 |
1.09.2019 г. | 1,11 млн. |
1.12.2019 г. | 1,11 млн. |
1.03.2020 г. | 1,29 млн. |
1.06.2020 г. | 1,48 млн. |
1.09.2020 г. | 1,48 млн. |
1.12.2020 г. | 1,43 млн. |
1.03.2021 г. | 1,53 млн. |
1.06.2021 г. | 1,61 млн. |
1.09.2021 г. | 1,45 млн. |
1.12.2021 г. | 1,51 млн. |
1.03.2022 г. | 1,47 млн. |
1.06.2022 г. | 1,39 млн. |
1.09.2022 г. | 1,38 млн. |
1.12.2022 г. | 1,44 млн. |
1.03.2023 г. | 1,55 млн. |
1.06.2023 г. | 1,54 млн. |
1.09.2023 г. | 1,63 млн. |
1.12.2023 г. | 1,58 млн. |
Безработни лица История
Дата | Стойност |
---|---|
1.12.2023 г. | 1,58 млн. |
1.09.2023 г. | 1,625 млн. |
1.06.2023 г. | 1,543 млн. |
1.03.2023 г. | 1,549 млн. |
1.12.2022 г. | 1,442 млн. |
1.09.2022 г. | 1,378 млн. |
1.06.2022 г. | 1,387 млн. |
1.03.2022 г. | 1,466 млн. |
1.12.2021 г. | 1,508 млн. |
1.09.2021 г. | 1,447 млн. |
Сходни макро показатели за Безработни лица
Име | В момента | Предишен | Честота |
---|---|---|---|
🇲🇦 Заети лица | 10,337 млн. | 10,591 млн. | Тримесечие |
🇲🇦 заетост | 36,7 % | 38 % | Тримесечие |
🇲🇦 Минимални заплати | 3111,39 MAD/Month | 2902 MAD/Month | Годишно |
🇲🇦 население | 37,022 млн. | 36,67 млн. | Годишно |
🇲🇦 ставка на безработица | 13,7 % | 13 % | Тримесечие |
🇲🇦 ставка на безработица сред младежите | 35,9 % | 35,8 % | Тримесечие |
В Мароко, безработните лица са индивиди, които нямат работа и активно търсят заетост.
Макросайтове за други страни в Африка
- 🇩🇿Алжир
- 🇦🇴Ангола
- 🇧🇯Бенин
- 🇧🇼Ботсвана
- 🇧🇫Буркина Фасо
- 🇧🇮Бурунди
- 🇨🇲Камерун
- 🇨🇻Кабо Верде
- 🇨🇫Централноафриканска република
- 🇹🇩Чад
- 🇰🇲Комори
- 🇨🇬Конго
- 🇿🇦Южна Африка
- 🇩🇯Джибути
- 🇪🇬Египет
- 🇬🇶Екваториална Гвинея
- 🇪🇷Еритрея
- 🇪🇹Етиопия
- 🇬🇦Габон
- 🇬🇲Гамбия
- 🇬🇭Гана
- 🇬🇳Гвинея
- 🇬🇼Гвинея-Бисау
- 🇨🇮Кот д'Ивоар
- 🇰🇪Кения
- 🇱🇸Лесото
- 🇱🇷Либерия
- 🇱🇾Либия
- 🇲🇬Мадагаскар
- 🇲🇼Малави
- 🇲🇱Mali
- 🇲🇷Мавритания
- 🇲🇺Мавриций
- 🇲🇿Мозамбик
- 🇳🇦Намибия
- 🇳🇪Нигер
- 🇳🇬Нигерия
- 🇷🇼Руанда
- 🇸🇹Сао Томе и Принсипи
- 🇸🇳Сенегал
- 🇸🇨Сейшели
- 🇸🇱Сиера Леоне
- 🇸🇴Сомалия
- Южен Судан
- 🇸🇩Судан
- 🇸🇿Свазиленд
- 🇹🇿Танзания
- 🇹🇬Того
- 🇹🇳Тунис
- 🇺🇬Уганда
- 🇿🇲Замбия
- 🇿🇼Зимбабве
Какво е Безработни лица
Безработни лица: Макроикономически анализ Безработицата е ключов индикатор за икономическата здравина на една страна и има значително въздействие върху макроикономическите показатели. В категорията „Безработни лица“ се включва статистиката на онези хора, които активно търсят работа, но не успяват да я намерят. Разбирането на аспектите свързани с безработицата е от основно значение за формулирането на икономически политики и стратегии. В основата на анализа на безработицата е дефинирането на безработен човек. По стандартите на Международната организация на труда (МОТ), безработен е лице на възраст над 15 години, което е без работа, активно търси работа и е готово да започне работа незабавно. Тази дефиниция помага за унифициране на данните и улеснява сравнението между различните страни. Икономически и социални аспекти на безработицата Безработицата има множество икономически и социални измерения. От икономическа гледна точка, високите нива на безработица се свързват с по-малко производство и по-ниски доходи, което води до намалено потребление и инвестиране. Това създава циклична вътрешна криза, при която компаниите намаляват производството, следователно уволняват повече работници и затварят част от своите операции. В същото време, безработицата значително увеличава социалните разходи на държавата под формата на обезщетения за безработица и социални програми. Социалният аспект също не трябва да бъде подценяван. Високите нива на безработица водят до потенциални социални напрежения, социална изолация и влошаване на физическото и психическото здраве на засегнатите индивиди. Дългосрочната безработица може да доведе до загуба на умения и демотивация, което допълнително усложнява връщането в трудовия пазар. Видове безработица Безработицата може да бъде класифицирана по няколко различни начина, зависещи от причините и природата на безработицата: Циклична безработица: Това е безработицата, която възниква по време на икономическите спадове. По време на рецесия, например, производството и потреблението спадат, което води до намаляване на заетостта. Структурна безработица: Това е вид безработица, която възниква когато има несъответствие между уменията на работната сила и нуждите на работодателите. Например, технологичния напредък може да направи някои умения излишни. Фрикционна безработица: Този вид безработица е резултат от нормалния процес на движение на работната сила, когато хората сменят работни места или търсят ново работно място. Сезонна безработица: Това е безработица, която се дължи на сезонни колебания в търсенето на работна сила. Как се измерва безработицата? Измерването на безработицата е от критично значение за разбирането и анализа на икономическата ситуация. Процентът на безработица се изчислява като броя на безработните лица се раздели на общият брой лица, които са активни на трудовия пазар (включително заетите и безработните). Този показател позволява да се оценя икономическата ситуация и да се сравняванат различни страни и региони. Други допълнителни показатели също са от значение. Например, степента на участие на работната сила измерва дела на населението, което е активно на трудовия пазар, докато работният коефициент на заетост измерва дела на заетите лица спрямо същата група. Заедно тези показатели дават по-пълна картина за икономическите условия. Безработицата и макроикономическите политики Макроикономическите политики се създават с цел поддържане на стабилна икономическа среда и борба с безработицата. Политиките могат да бъдат насочени към стимулация на растежа чрез парично и фискално разхлабване или към структурни реформи, които адресират причините за структурната и дългосрочна безработица. Фискалната политика може да включва увеличаване на държавните разходи или намаляване на данъците, за да се стимулира икономическата активност и създаването на работни места. Паричната политика може да бъде насочена към намаляване на лихвените проценти с цел насърчаване на инвестиции и потребление. Структурните реформи могат да включват обучение и преквалификация на работна сила, подобряване на образователната система и улесняване на стартирането и развитието на нови бизнеси. Всички тези мерки са насочени към създаване на по-гъвкави и адаптивни работни пазари. Заключение Разбирането и анализът на ситуацията с безработните лица е от критично значение за всяка икономика. Безработицата не само че влияе върху икономическите показатели като БВП и инфлацията, но има и значителни социални последствия. Правилният подход към управление на безработицата включва съчетание от краткосрочни икономически стимули и дългосрочни структурни реформи, които да насърчават устойчив растеж и социална стабилност. Следенето на актуалния процент на безработицата и разбирането на различните й форми и причини е от съществено значение за формулирането на ефективни политики и вземане на информирани стратегически решения. На нашия сайт eulerpool предоставяме подробни макроикономически данни и анализи, които са от полза за изследователи, икономисти и политики при анализа на трудовия пазар и безработицата. Докато изследваме комплексността на безработицата, е важно да поддържаме балансиран и инклузивен подход, който да гарантира благосъстоянието на всички икономически участници.