Направи най-добрите инвестиции в живота си
От 2 евро си осигурявате Южна Африка Ниво на безработица
Цена
Текущата стойност на Ниво на безработица в Южна Африка е 32,1 %. Ниво на безработица в Южна Африка се увеличи до 32,1 % на 1.12.2023 г., след като беше 31,9 % на 1.09.2023 г.. От 1.09.2000 г. до 1.03.2024 г., средният БВП в Южна Африка беше 27,17 %. Най-високата стойност беше достигната на 1.12.2021 г. с 35,30 %, докато най-ниската стойност беше записана на 1.12.2008 г. с 21,50 %.
Ниво на безработица ·
Макс
ставка на безработица | |
---|---|
1.09.2000 г. | 25,40 % |
1.03.2001 г. | 26,40 % |
1.09.2001 г. | 29,40 % |
1.03.2002 г. | 29,70 % |
1.09.2002 г. | 30,40 % |
1.03.2003 г. | 29,30 % |
1.09.2003 г. | 28,00 % |
1.03.2004 г. | 27,90 % |
1.09.2004 г. | 26,20 % |
1.03.2005 г. | 26,50 % |
1.09.2005 г. | 26,70 % |
1.03.2006 г. | 25,60 % |
1.09.2006 г. | 25,50 % |
1.03.2007 г. | 23,50 % |
1.06.2007 г. | 23,10 % |
1.09.2007 г. | 23,00 % |
1.03.2008 г. | 23,20 % |
1.06.2008 г. | 22,60 % |
1.09.2008 г. | 22,80 % |
1.12.2008 г. | 21,50 % |
1.03.2009 г. | 23,00 % |
1.06.2009 г. | 23,20 % |
1.09.2009 г. | 24,50 % |
1.12.2009 г. | 24,10 % |
1.03.2010 г. | 25,10 % |
1.06.2010 г. | 25,10 % |
1.09.2010 г. | 25,40 % |
1.12.2010 г. | 23,90 % |
1.03.2011 г. | 24,80 % |
1.06.2011 г. | 25,60 % |
1.09.2011 г. | 25,00 % |
1.12.2011 г. | 23,80 % |
1.03.2012 г. | 25,00 % |
1.06.2012 г. | 24,80 % |
1.09.2012 г. | 25,20 % |
1.12.2012 г. | 24,50 % |
1.03.2013 г. | 25,00 % |
1.06.2013 г. | 25,30 % |
1.09.2013 г. | 24,50 % |
1.12.2013 г. | 24,10 % |
1.03.2014 г. | 25,20 % |
1.06.2014 г. | 25,50 % |
1.09.2014 г. | 25,40 % |
1.12.2014 г. | 24,30 % |
1.03.2015 г. | 26,40 % |
1.06.2015 г. | 25,00 % |
1.09.2015 г. | 25,50 % |
1.12.2015 г. | 24,50 % |
1.03.2016 г. | 26,70 % |
1.06.2016 г. | 26,60 % |
1.09.2016 г. | 27,10 % |
1.12.2016 г. | 26,50 % |
1.03.2017 г. | 27,70 % |
1.06.2017 г. | 27,70 % |
1.09.2017 г. | 27,70 % |
1.12.2017 г. | 26,70 % |
1.03.2018 г. | 26,70 % |
1.06.2018 г. | 27,20 % |
1.09.2018 г. | 27,50 % |
1.12.2018 г. | 27,10 % |
1.03.2019 г. | 27,60 % |
1.06.2019 г. | 29,00 % |
1.09.2019 г. | 29,10 % |
1.12.2019 г. | 29,10 % |
1.03.2020 г. | 30,10 % |
1.06.2020 г. | 23,30 % |
1.09.2020 г. | 30,80 % |
1.12.2020 г. | 32,50 % |
1.03.2021 г. | 32,60 % |
1.06.2021 г. | 34,40 % |
1.09.2021 г. | 34,90 % |
1.12.2021 г. | 35,30 % |
1.03.2022 г. | 34,50 % |
1.06.2022 г. | 33,90 % |
1.09.2022 г. | 32,90 % |
1.12.2022 г. | 32,70 % |
1.03.2023 г. | 32,90 % |
1.06.2023 г. | 32,60 % |
1.09.2023 г. | 31,90 % |
1.12.2023 г. | 32,10 % |
Ниво на безработица История
Дата | Стойност |
---|---|
1.12.2023 г. | 32,1 % |
1.09.2023 г. | 31,9 % |
1.06.2023 г. | 32,6 % |
1.03.2023 г. | 32,9 % |
1.12.2022 г. | 32,7 % |
1.09.2022 г. | 32,9 % |
1.06.2022 г. | 33,9 % |
1.03.2022 г. | 34,5 % |
1.12.2021 г. | 35,3 % |
1.09.2021 г. | 34,9 % |
Сходни макро показатели за Ниво на безработица
Име | В момента | Предишен | Честота |
---|---|---|---|
🇿🇦 Безработни лица | 8,226 млн. | 7,895 млн. | Тримесечие |
🇿🇦 Възраст за пенсиониране мъже | 60 Years | 60 Years | Годишно |
🇿🇦 Заети лица | 16 745 | 16 723,195 | Тримесечие |
🇿🇦 заетост | 40,3 % | 40,7 % | Тримесечие |
🇿🇦 Заплати | 27 450 ZAR/Month | 26 783 ZAR/Month | Тримесечие |
🇿🇦 Заплати в производството | 23 649 ZAR/Month | 23 199 ZAR/Month | Тримесечие |
🇿🇦 Коефициент на икономическа активност | 60,7 % | 60 % | Тримесечие |
🇿🇦 Минимални заплати | 27,58 ZAR/Hour | 25,42 ZAR/Hour | Годишно |
🇿🇦 население | 62,2 млн. | 61,4 млн. | Годишно |
🇿🇦 Пенсионна възраст за жени | 60 Years | 60 Years | Годишно |
🇿🇦 Работни разходи | 137,5 points | 136,6 points | Тримесечие |
🇿🇦 ставка на безработица сред младежите | 60,8 % | 59,7 % | Тримесечие |
В Южна Африка нивото на безработица измерва броя на хората, които активно търсят работа, като процент от работната сила.
Макросайтове за други страни в Африка
- 🇩🇿Алжир
- 🇦🇴Ангола
- 🇧🇯Бенин
- 🇧🇼Ботсвана
- 🇧🇫Буркина Фасо
- 🇧🇮Бурунди
- 🇨🇲Камерун
- 🇨🇻Кабо Верде
- 🇨🇫Централноафриканска република
- 🇹🇩Чад
- 🇰🇲Комори
- 🇨🇬Конго
- 🇩🇯Джибути
- 🇪🇬Египет
- 🇬🇶Екваториална Гвинея
- 🇪🇷Еритрея
- 🇪🇹Етиопия
- 🇬🇦Габон
- 🇬🇲Гамбия
- 🇬🇭Гана
- 🇬🇳Гвинея
- 🇬🇼Гвинея-Бисау
- 🇨🇮Кот д'Ивоар
- 🇰🇪Кения
- 🇱🇸Лесото
- 🇱🇷Либерия
- 🇱🇾Либия
- 🇲🇬Мадагаскар
- 🇲🇼Малави
- 🇲🇱Mali
- 🇲🇷Мавритания
- 🇲🇺Мавриций
- 🇲🇦Мароко
- 🇲🇿Мозамбик
- 🇳🇦Намибия
- 🇳🇪Нигер
- 🇳🇬Нигерия
- 🇷🇼Руанда
- 🇸🇹Сао Томе и Принсипи
- 🇸🇳Сенегал
- 🇸🇨Сейшели
- 🇸🇱Сиера Леоне
- 🇸🇴Сомалия
- Южен Судан
- 🇸🇩Судан
- 🇸🇿Свазиленд
- 🇹🇿Танзания
- 🇹🇬Того
- 🇹🇳Тунис
- 🇺🇬Уганда
- 🇿🇲Замбия
- 🇿🇼Зимбабве
Какво е Ниво на безработица
Уебсайтът eulerpool е посветен на предоставянето на професионални макроикономически данни, а една от най-значимите категории, която разглеждаме, е нивото на безработица. Безработицата е ключов фактор в макроикономиката, който влияе на икономическото развитие, общественото благосъстояние и социалната стабилност на една държава. В този текст ще разгледаме подробно значението, причините и последствията от нивото на безработицата. Безработицата представлява състояние, при което част от трудоспособното население не може да намери работа. Тя е индикатор за неефективност в използването на трудовите ресурси и може да бъде повлияна от различни икономически, социални и политически фактори. За икономистите и анализаторите, нивото на безработица е важен показател за състоянието на икономиката и често служи за оценка на икономическата политика. Има няколко основни типа безработица, всеки със своите специфики и причини. Фрикционната безработица възниква, когато хората доброволно напускат работа в търсене на по-добри възможности или поради промяна в кариерните си планове. Този тип безработица е временно явление и често се разглежда като естествена част от динамиката на трудовия пазар. Структурната безработица, от друга страна, е резултат от несъответствието между уменията на работната сила и изискванията на работодателите. Това може да се дължи на технологични промени, които правят някои професии остарели, или на географски фактори, когато работните места са концентрирани в определени региони, а работната сила в други. За решаването на този тип безработица често са необходими дългосрочни инвестиции в образование и обучение, както и политики за мобилност на работната сила. Цикличната безработица е свързана с икономическите цикли и възниква в периоди на рецесия, когато общото търсене на стоки и услуги намалява и предприятията са принудени да съкращават работни места. Този тип безработица може да бъде намален чрез стимулиращи икономически политики, като понижаване на лихвените проценти или увеличаване на публичните разходи. В допълнение към гореизброените видове, има и сезонна безработица, която е резултат от сезонни колебания в търсенето на работна сила. Тя е характерна за сектори като селското стопанство, туризма и строителството, където работните места са по-скоро временни и зависими от сезона. Националните статистически служби редовно публикуват данни за нивото на безработица, като използват различни методологии за измерване. Основният показател е процентът на безработица, който се изчислява като съотношение между броя на безработните и общата работна сила. Важно е да отбележим, че в различните държави се използват различни дефиниции и методологии за измерване на безработицата, което може да води до различни резултати. Нивото на безработица има значителни икономически и социални последствия. Високата безработица води до загуба на доходи за засегнатите лица и техните семейства, увеличава неравенството и бедността, и може да доведе до социални напрежения и нестабилност. Освен това, безработицата представлява загуба на производствен потенциал за икономиката като цяло, тъй като безработните лица не допринасят към производството на стоки и услуги. Високата безработица също така влияе негативно върху държавните финанси, тъй като намалява приходите от данъци и увеличава разходите за социални помощи и обезщетения за безработни. Това от своя страна може да доведе до увеличаване на бюджетния дефицит и държавния дълг, което ограничава възможностите за публични инвестиции и икономическо развитие. На икономическо ниво, безработицата също така влияе върху потребителското търсене. Безработните лица ограничават своите разходи, което намалява общото търсене на стоки и услуги и може да доведе до спад в производството и допълнителни съкращения на работни места. Това създава негативна спирала, която може да изостри икономическата рецесия. Борбата с безработицата изисква комбиниран подход, включващ както макроикономически, така и микрополитики. На макроикономическо ниво, правителствата и централните банки могат да използват инструменти като фискални и монетарни политики за стимулиране на икономическата активност и създаване на нови работни места. Това включва увеличаване на публичните разходи, намаляване на данъците, понижаване на лихвените проценти и предоставяне на стимули за частния сектор да инвестира и разширява производството. На микроикономическо ниво, важни са инвестициите в образование и професионално обучение, които повишават квалификацията и адаптивността на работната сила към променящите се нужди на пазара на труда. Политики за стимулиране на предприемачеството и иновациите също могат да създадат нови работни места и да разширят възможностите за заетост. Социалните политики също играят важна роля в борбата с безработицата. Подкрепата за най-уязвимите групи, като младите хора, дългосрочно безработните и лицата с увреждания, е от съществено значение за подобряване на тяхната интеграция на пазара на труда. Освен това, мерки за улесняване на географската мобилност, като предоставяне на помощи за преместване и осигуряване на жилища, могат да помогнат за намаляване на регионалните диспропорции в заетостта. В заключение, нивото на безработица е комплексен и многоизмерен показател, който отразява състоянието на икономиката и има значителни икономически и социални последствия. За ефективна борба с безработицата е необходим комбиниран подход, включващ макроикономически и микроикономически политики, както и инвестиции в образование, обучение и социална подкрепа. От eulerpool се стремим да предоставяме най-точните и актуални данни за нивото на безработица, за да подпомогнем нашите потребители в анализа и вземането на информирани решения.