Направи най-добрите инвестиции в живота си
От 2 евро си осигурявате Черна гора Ниво на безработица
Цена
Настоящата стойност на Ниво на безработица в Черна гора е 13,27 %. Ниво на безработица в Черна гора намаля до 13,27 % на 1.02.2024 г., след като беше 13,38 % на 1.01.2024 г.. От 1.01.2002 г. до 1.03.2024 г., средният БВП в Черна гора беше 17,68 %. Най-високата стойност беше достигната на 1.04.2002 г. с 31,00 %, докато най-ниската стойност беше отчетена на 1.08.2009 г. с 10,20 %.
Ниво на безработица ·
Макс
ставка на безработица | |
---|---|
1.01.2002 г. | 30,50 % |
1.02.2002 г. | 30,80 % |
1.03.2002 г. | 30,90 % |
1.04.2002 г. | 31,00 % |
1.05.2002 г. | 30,90 % |
1.06.2002 г. | 30,70 % |
1.07.2002 г. | 30,70 % |
1.08.2002 г. | 30,60 % |
1.09.2002 г. | 30,60 % |
1.10.2002 г. | 30,40 % |
1.11.2002 г. | 30,30 % |
1.12.2002 г. | 28,90 % |
1.01.2003 г. | 29,00 % |
1.02.2003 г. | 28,80 % |
1.03.2003 г. | 28,90 % |
1.04.2003 г. | 28,40 % |
1.05.2003 г. | 27,90 % |
1.06.2003 г. | 26,40 % |
1.07.2003 г. | 25,40 % |
1.08.2003 г. | 25,10 % |
1.09.2003 г. | 25,60 % |
1.10.2003 г. | 26,90 % |
1.11.2003 г. | 27,50 % |
1.12.2003 г. | 26,00 % |
1.01.2004 г. | 26,40 % |
1.02.2004 г. | 27,10 % |
1.03.2004 г. | 27,40 % |
1.04.2004 г. | 27,40 % |
1.05.2004 г. | 26,10 % |
1.06.2004 г. | 24,50 % |
1.07.2004 г. | 23,50 % |
1.08.2004 г. | 23,00 % |
1.09.2004 г. | 22,90 % |
1.10.2004 г. | 22,70 % |
1.11.2004 г. | 22,50 % |
1.12.2004 г. | 22,30 % |
1.01.2005 г. | 22,40 % |
1.02.2005 г. | 22,30 % |
1.03.2005 г. | 22,00 % |
1.04.2005 г. | 21,80 % |
1.05.2005 г. | 21,50 % |
1.06.2005 г. | 20,90 % |
1.07.2005 г. | 20,40 % |
1.08.2005 г. | 19,90 % |
1.09.2005 г. | 19,60 % |
1.10.2005 г. | 19,40 % |
1.11.2005 г. | 18,90 % |
1.12.2005 г. | 18,50 % |
1.01.2006 г. | 18,40 % |
1.02.2006 г. | 18,40 % |
1.03.2006 г. | 18,70 % |
1.04.2006 г. | 18,40 % |
1.05.2006 г. | 17,30 % |
1.06.2006 г. | 16,10 % |
1.07.2006 г. | 15,20 % |
1.08.2006 г. | 14,80 % |
1.09.2006 г. | 14,70 % |
1.10.2006 г. | 14,70 % |
1.11.2006 г. | 14,70 % |
1.12.2006 г. | 14,70 % |
1.01.2007 г. | 14,80 % |
1.02.2007 г. | 14,80 % |
1.03.2007 г. | 14,70 % |
1.04.2007 г. | 14,20 % |
1.05.2007 г. | 13,40 % |
1.06.2007 г. | 12,70 % |
1.07.2007 г. | 12,20 % |
1.08.2007 г. | 11,80 % |
1.09.2007 г. | 11,80 % |
1.10.2007 г. | 12,00 % |
1.11.2007 г. | 12,00 % |
1.12.2007 г. | 11,90 % |
1.01.2008 г. | 11,90 % |
1.02.2008 г. | 11,90 % |
1.03.2008 г. | 11,80 % |
1.04.2008 г. | 11,50 % |
1.05.2008 г. | 11,40 % |
1.06.2008 г. | 11,00 % |
1.07.2008 г. | 10,90 % |
1.08.2008 г. | 10,70 % |
1.09.2008 г. | 10,70 % |
1.10.2008 г. | 10,90 % |
1.11.2008 г. | 10,90 % |
1.12.2008 г. | 10,80 % |
1.01.2009 г. | 11,00 % |
1.02.2009 г. | 11,10 % |
1.03.2009 г. | 11,10 % |
1.04.2009 г. | 10,80 % |
1.05.2009 г. | 10,50 % |
1.06.2009 г. | 10,30 % |
1.07.2009 г. | 10,30 % |
1.08.2009 г. | 10,20 % |
1.09.2009 г. | 10,40 % |
1.10.2009 г. | 10,90 % |
1.11.2009 г. | 11,20 % |
1.12.2009 г. | 11,40 % |
1.01.2010 г. | 11,80 % |
1.02.2010 г. | 12,30 % |
1.03.2010 г. | 12,50 % |
1.04.2010 г. | 12,60 % |
1.05.2010 г. | 12,30 % |
1.06.2010 г. | 11,90 % |
1.07.2010 г. | 11,80 % |
1.08.2010 г. | 11,60 % |
1.09.2010 г. | 11,80 % |
1.10.2010 г. | 12,10 % |
1.11.2010 г. | 12,20 % |
1.12.2010 г. | 12,20 % |
1.01.2011 г. | 14,10 % |
1.02.2011 г. | 14,30 % |
1.03.2011 г. | 14,10 % |
1.04.2011 г. | 13,90 % |
1.05.2011 г. | 13,30 % |
1.06.2011 г. | 12,90 % |
1.07.2011 г. | 12,60 % |
1.08.2011 г. | 12,50 % |
1.09.2011 г. | 12,70 % |
1.10.2011 г. | 13,00 % |
1.11.2011 г. | 13,20 % |
1.12.2011 г. | 13,20 % |
1.01.2012 г. | 11,87 % |
1.02.2012 г. | 11,93 % |
1.03.2012 г. | 13,60 % |
1.04.2012 г. | 13,50 % |
1.05.2012 г. | 12,98 % |
1.06.2012 г. | 12,68 % |
1.07.2012 г. | 12,36 % |
1.08.2012 г. | 12,31 % |
1.09.2012 г. | 12,19 % |
1.10.2012 г. | 12,73 % |
1.11.2012 г. | 13,24 % |
1.12.2012 г. | 13,46 % |
1.01.2013 г. | 13,75 % |
1.02.2013 г. | 14,07 % |
1.03.2013 г. | 14,22 % |
1.04.2013 г. | 14,06 % |
1.05.2013 г. | 13,52 % |
1.06.2013 г. | 13,08 % |
1.07.2013 г. | 12,97 % |
1.08.2013 г. | 13,34 % |
1.09.2013 г. | 13,33 % |
1.10.2013 г. | 14,34 % |
1.11.2013 г. | 14,95 % |
1.12.2013 г. | 14,88 % |
1.01.2014 г. | 15,00 % |
1.02.2014 г. | 14,94 % |
1.03.2014 г. | 14,94 % |
1.04.2014 г. | 14,61 % |
1.05.2014 г. | 14,12 % |
1.06.2014 г. | 13,61 % |
1.07.2014 г. | 13,41 % |
1.08.2014 г. | 13,43 % |
1.09.2014 г. | 13,61 % |
1.10.2014 г. | 14,54 % |
1.11.2014 г. | 14,97 % |
1.12.2014 г. | 14,95 % |
1.01.2015 г. | 15,15 % |
1.02.2015 г. | 15,16 % |
1.03.2015 г. | 15,04 % |
1.04.2015 г. | 14,64 % |
1.05.2015 г. | 13,94 % |
1.06.2015 г. | 13,40 % |
1.07.2015 г. | 13,48 % |
1.08.2015 г. | 14,25 % |
1.09.2015 г. | 14,56 % |
1.10.2015 г. | 15,67 % |
1.11.2015 г. | 16,35 % |
1.12.2015 г. | 17,24 % |
1.01.2016 г. | 17,75 % |
1.02.2016 г. | 18,37 % |
1.03.2016 г. | 18,28 % |
1.04.2016 г. | 17,88 % |
1.05.2016 г. | 17,34 % |
1.06.2016 г. | 17,23 % |
1.07.2016 г. | 17,29 % |
1.08.2016 г. | 17,71 % |
1.09.2016 г. | 18,31 % |
1.10.2016 г. | 19,51 % |
1.11.2016 г. | 20,58 % |
1.12.2016 г. | 21,33 % |
1.01.2017 г. | 22,05 % |
1.02.2017 г. | 22,52 % |
1.03.2017 г. | 22,80 % |
1.04.2017 г. | 22,78 % |
1.05.2017 г. | 22,09 % |
1.06.2017 г. | 20,16 % |
1.07.2017 г. | 20,20 % |
1.08.2017 г. | 21,14 % |
1.09.2017 г. | 21,01 % |
1.10.2017 г. | 21,87 % |
1.11.2017 г. | 22,51 % |
1.12.2017 г. | 22,09 % |
1.01.2018 г. | 20,94 % |
1.02.2018 г. | 20,47 % |
1.03.2018 г. | 20,25 % |
1.04.2018 г. | 19,40 % |
1.05.2018 г. | 18,83 % |
1.06.2018 г. | 18,42 % |
1.07.2018 г. | 18,00 % |
1.08.2018 г. | 17,68 % |
1.09.2018 г. | 17,20 % |
1.10.2018 г. | 18,07 % |
1.11.2018 г. | 18,49 % |
1.12.2018 г. | 17,83 % |
1.01.2019 г. | 16,77 % |
1.02.2019 г. | 16,66 % |
1.03.2019 г. | 16,62 % |
1.04.2019 г. | 16,42 % |
1.05.2019 г. | 15,80 % |
1.06.2019 г. | 15,21 % |
1.07.2019 г. | 14,90 % |
1.08.2019 г. | 14,81 % |
1.09.2019 г. | 14,51 % |
1.10.2019 г. | 15,51 % |
1.11.2019 г. | 16,35 % |
1.12.2019 г. | 16,21 % |
1.01.2020 г. | 15,35 % |
1.02.2020 г. | 15,34 % |
1.03.2020 г. | 15,31 % |
1.04.2020 г. | 17,40 % |
1.05.2020 г. | 18,19 % |
1.06.2020 г. | 18,06 % |
1.07.2020 г. | 18,26 % |
1.08.2020 г. | 18,56 % |
1.09.2020 г. | 18,70 % |
1.10.2020 г. | 19,30 % |
1.11.2020 г. | 20,28 % |
1.12.2020 г. | 20,48 % |
1.01.2021 г. | 20,37 % |
1.02.2021 г. | 22,60 % |
1.03.2021 г. | 23,83 % |
1.04.2021 г. | 24,32 % |
1.05.2021 г. | 24,30 % |
1.06.2021 г. | 24,01 % |
1.07.2021 г. | 23,58 % |
1.08.2021 г. | 23,27 % |
1.09.2021 г. | 23,26 % |
1.10.2021 г. | 23,81 % |
1.11.2021 г. | 24,12 % |
1.12.2021 г. | 24,73 % |
1.01.2022 г. | 24,24 % |
1.02.2022 г. | 23,90 % |
1.03.2022 г. | 23,02 % |
1.04.2022 г. | 21,79 % |
1.05.2022 г. | 20,63 % |
1.06.2022 г. | 19,90 % |
1.07.2022 г. | 19,45 % |
1.08.2022 г. | 19,16 % |
1.09.2022 г. | 19,08 % |
1.10.2022 г. | 19,36 % |
1.11.2022 г. | 19,99 % |
1.12.2022 г. | 20,08 % |
1.01.2023 г. | 19,30 % |
1.02.2023 г. | 19,24 % |
1.03.2023 г. | 18,90 % |
1.04.2023 г. | 18,36 % |
1.05.2023 г. | 17,85 % |
1.06.2023 г. | 17,37 % |
1.07.2023 г. | 16,69 % |
1.08.2023 г. | 16,43 % |
1.09.2023 г. | 16,23 % |
1.10.2023 г. | 16,86 % |
1.11.2023 г. | 17,40 % |
1.12.2023 г. | 13,95 % |
1.01.2024 г. | 13,38 % |
1.02.2024 г. | 13,27 % |
Ниво на безработица История
Дата | Стойност |
---|---|
1.02.2024 г. | 13,27 % |
1.01.2024 г. | 13,38 % |
1.12.2023 г. | 13,95 % |
1.11.2023 г. | 17,4 % |
1.10.2023 г. | 16,86 % |
1.09.2023 г. | 16,23 % |
1.08.2023 г. | 16,43 % |
1.07.2023 г. | 16,69 % |
1.06.2023 г. | 17,37 % |
1.05.2023 г. | 17,85 % |
Сходни макро показатели за Ниво на безработица
Име | В момента | Предишен | Честота |
---|---|---|---|
🇲🇪 Заети лица | 257 521 | 252 985 | Месечно |
🇲🇪 Заплати | 1050 EUR/Month | 1042 EUR/Month | Месечно |
🇲🇪 Заплати в производството | 823 EUR/Month | 812 EUR/Month | Месечно |
🇲🇪 Минимални заплати | 532,54 EUR/Month | 532,54 EUR/Month | Тримесечие |
🇲🇪 население | 616 700 | 617 700 | Годишно |
В Черна гора, нивото на безработица измерва броя на хората, които активно търсят работа, като процент от работната сила.
Макросайтове за други страни в Европа
- 🇦🇱Албания
- 🇦🇹Австрия
- 🇧🇾Беларус
- 🇧🇪Белгия
- 🇧🇦Босна и Херцеговина
- 🇧🇬България
- 🇭🇷Хърватия
- 🇨🇾Кипър
- 🇨🇿Чешка република
- 🇩🇰Дания
- 🇪🇪Естония
- 🇫🇴Фарьорски острови
- 🇫🇮Финландия
- 🇫🇷Франция
- 🇩🇪Германия
- 🇬🇷Гърция
- 🇭🇺Унгария
- 🇮🇸остров
- 🇮🇪Ирландия
- 🇮🇹Италия
- 🇽🇰Косово
- 🇱🇻Латвия
- 🇱🇮Лихтенщайн
- 🇱🇹Литва
- 🇱🇺Люксембург
- 🇲🇰Северна Македония
- 🇲🇹Малта
- 🇲🇩Молдова
- 🇲🇨Монако
- 🇳🇱Нидерландия
- 🇳🇴Норвегия
- 🇵🇱Полша
- 🇵🇹Португалия
- 🇷🇴Румъния
- 🇷🇺Русия
- 🇷🇸Сърбия
- 🇸🇰Словакия
- 🇸🇮Словения
- 🇪🇸Испания
- 🇸🇪Швеция
- 🇨🇭Швейцария
- 🇺🇦Украйна
- 🇬🇧Обединеното кралство
- 🇦🇩Андора
Какво е Ниво на безработица
Уебсайтът eulerpool е посветен на предоставянето на професионални макроикономически данни, а една от най-значимите категории, която разглеждаме, е нивото на безработица. Безработицата е ключов фактор в макроикономиката, който влияе на икономическото развитие, общественото благосъстояние и социалната стабилност на една държава. В този текст ще разгледаме подробно значението, причините и последствията от нивото на безработицата. Безработицата представлява състояние, при което част от трудоспособното население не може да намери работа. Тя е индикатор за неефективност в използването на трудовите ресурси и може да бъде повлияна от различни икономически, социални и политически фактори. За икономистите и анализаторите, нивото на безработица е важен показател за състоянието на икономиката и често служи за оценка на икономическата политика. Има няколко основни типа безработица, всеки със своите специфики и причини. Фрикционната безработица възниква, когато хората доброволно напускат работа в търсене на по-добри възможности или поради промяна в кариерните си планове. Този тип безработица е временно явление и често се разглежда като естествена част от динамиката на трудовия пазар. Структурната безработица, от друга страна, е резултат от несъответствието между уменията на работната сила и изискванията на работодателите. Това може да се дължи на технологични промени, които правят някои професии остарели, или на географски фактори, когато работните места са концентрирани в определени региони, а работната сила в други. За решаването на този тип безработица често са необходими дългосрочни инвестиции в образование и обучение, както и политики за мобилност на работната сила. Цикличната безработица е свързана с икономическите цикли и възниква в периоди на рецесия, когато общото търсене на стоки и услуги намалява и предприятията са принудени да съкращават работни места. Този тип безработица може да бъде намален чрез стимулиращи икономически политики, като понижаване на лихвените проценти или увеличаване на публичните разходи. В допълнение към гореизброените видове, има и сезонна безработица, която е резултат от сезонни колебания в търсенето на работна сила. Тя е характерна за сектори като селското стопанство, туризма и строителството, където работните места са по-скоро временни и зависими от сезона. Националните статистически служби редовно публикуват данни за нивото на безработица, като използват различни методологии за измерване. Основният показател е процентът на безработица, който се изчислява като съотношение между броя на безработните и общата работна сила. Важно е да отбележим, че в различните държави се използват различни дефиниции и методологии за измерване на безработицата, което може да води до различни резултати. Нивото на безработица има значителни икономически и социални последствия. Високата безработица води до загуба на доходи за засегнатите лица и техните семейства, увеличава неравенството и бедността, и може да доведе до социални напрежения и нестабилност. Освен това, безработицата представлява загуба на производствен потенциал за икономиката като цяло, тъй като безработните лица не допринасят към производството на стоки и услуги. Високата безработица също така влияе негативно върху държавните финанси, тъй като намалява приходите от данъци и увеличава разходите за социални помощи и обезщетения за безработни. Това от своя страна може да доведе до увеличаване на бюджетния дефицит и държавния дълг, което ограничава възможностите за публични инвестиции и икономическо развитие. На икономическо ниво, безработицата също така влияе върху потребителското търсене. Безработните лица ограничават своите разходи, което намалява общото търсене на стоки и услуги и може да доведе до спад в производството и допълнителни съкращения на работни места. Това създава негативна спирала, която може да изостри икономическата рецесия. Борбата с безработицата изисква комбиниран подход, включващ както макроикономически, така и микрополитики. На макроикономическо ниво, правителствата и централните банки могат да използват инструменти като фискални и монетарни политики за стимулиране на икономическата активност и създаване на нови работни места. Това включва увеличаване на публичните разходи, намаляване на данъците, понижаване на лихвените проценти и предоставяне на стимули за частния сектор да инвестира и разширява производството. На микроикономическо ниво, важни са инвестициите в образование и професионално обучение, които повишават квалификацията и адаптивността на работната сила към променящите се нужди на пазара на труда. Политики за стимулиране на предприемачеството и иновациите също могат да създадат нови работни места и да разширят възможностите за заетост. Социалните политики също играят важна роля в борбата с безработицата. Подкрепата за най-уязвимите групи, като младите хора, дългосрочно безработните и лицата с увреждания, е от съществено значение за подобряване на тяхната интеграция на пазара на труда. Освен това, мерки за улесняване на географската мобилност, като предоставяне на помощи за преместване и осигуряване на жилища, могат да помогнат за намаляване на регионалните диспропорции в заетостта. В заключение, нивото на безработица е комплексен и многоизмерен показател, който отразява състоянието на икономиката и има значителни икономически и социални последствия. За ефективна борба с безработицата е необходим комбиниран подход, включващ макроикономически и микроикономически политики, както и инвестиции в образование, обучение и социална подкрепа. От eulerpool се стремим да предоставяме най-точните и актуални данни за нивото на безработица, за да подпомогнем нашите потребители в анализа и вземането на информирани решения.