Направи най-добрите инвестиции в живота си

От 2 евро си осигурявате
Analyse
Профил
🇭🇷

Хърватия Производство на електричество

Цена

1109,244 Gigawatt-hour
Промяна +/-
-347,917 Gigawatt-hour
Промяна %
-27,11 %

Настоящата стойност на Производство на електричество в Хърватия е 1109,244 Gigawatt-hour. Производство на електричество в Хърватия намаля до 1109,244 Gigawatt-hour на 1.04.2024 г., след като беше 1457,161 Gigawatt-hour на 1.03.2024 г.. От 1.01.2008 г. до 1.04.2024 г., средният БВП в Хърватия беше 1100,57 Gigawatt-hour. Най-високата стойност беше достигната на 1.01.2021 г. с 1785,78 Gigawatt-hour, докато най-ниската стойност беше регистрирана на 1.06.2012 г. с 513,00 Gigawatt-hour.

Източник: EUROSTAT

Производство на електричество

  • Макс

Производство на електроенергия

Производство на електричество История

ДатаСтойност
1.04.2024 г.1109,244 Gigawatt-hour
1.03.2024 г.1457,161 Gigawatt-hour
1.02.2024 г.1271,728 Gigawatt-hour
1.01.2024 г.1518,764 Gigawatt-hour
1.12.2023 г.1538,081 Gigawatt-hour
1.11.2023 г.1596,424 Gigawatt-hour
1.10.2023 г.1214,018 Gigawatt-hour
1.09.2023 г.1132,064 Gigawatt-hour
1.08.2023 г.1309,559 Gigawatt-hour
1.07.2023 г.1250,223 Gigawatt-hour
1
2
3
4
5
...
20

Сходни макро показатели за Производство на електричество

ИмеВ моментаПредишенЧестота
🇭🇷
Бизнес климат
5,4 points1,2 pointsМесечно
🇭🇷
Производство на минни продукти
18,1 %2,4 %Месечно
🇭🇷
Производство на производствената база
1 %-2,5 %Месечно
🇭🇷
Промени в запасите
1,344 млрд. EUR1,72 млрд. EURТримесечие
🇭🇷
Промишлено производство
-8,3 %-3,3 %Месечно
🇭🇷
Промишлено производство MoM
5,8 %-4,6 %Месечно
🇭🇷
Разрешения за електромобили
265 Units35 UnitsМесечно
🇭🇷
Регистрации на превозни средства
4197 Units3341 UnitsМесечно

Какво е Производство на електричество

Производството на електроенергия играе централна роля в съвременната макроикономика. Като основен източник на енергия, то има директно въздействие върху промишлеността, домакинствата, транспортната инфраструктура и всички основни сектори на икономиката. От хронични възникващите нови източници на възобновяема енергия до традиционните фосилни горива, електроенергията е ключов фактор за икономическата стабилност и растеж. Производството на електроенергия може да бъде разделено на различни категории в зависимост от източника на енергия: въглища, природен газ, ядрена енергия, хидроенергия, вятър, слънчева енергия и други възобновяеми източници. Всеки от тези методи има своите уникални предимства и предизвикателства, които играят критична роля във формирането на енергийната политика и стратегиите на различните държави. Традиционните методи за производство на електроенергия включват използването на въглища и природен газ. Въглищата, например, са източник на значителни количества енергия и се използват широко от десетилетия. Въпреки това, те са и източник на големи количества вредни емисии, като въглероден диоксид, което доведе до натиска върху индустрията за намаляване на въглеродния отпечатък и преход към по-екологично чисти източници. Ядрената енергия е друг високоефективен метод за производство на електроенергия. Макар че първоначалните инвестиции и разходи за поддръжка са значителни, ядрената енергия предлага висока производителност и минимални емисии на въглероден диоксид. Все пак, рисковете, свързани с ядрената безопасност, и въпросите около съхранението на радиоактивни отпадъци правят този метод спорен и изискващ стриктно регулиране. В последните десетилетия, възобновяемите източници на енергия, като вятърна и слънчева енергия, набират все по-голяма популярност. Те предлагат изключително ниски оперативни разходи и минимално влияние върху околната среда след първоначалната инсталация. Технологичният напредък в съхранението на енергия и иновативните решения като смарт мрежи (smart grids) допълнително подобряват ефективността и надеждността на тези източници. Хидроенергията остава основен приносител към глобалното производство на електроенергия, особено в региони с подходящи географски условия. Тя е стабилен и надежден източник на енергия с относително ниски оперативни разходи. Въпреки това, изграждането на хидроелектрически съоръжения може да има значителни екологични и социални въздействия, като възможността за разселване на местни общности и промени в речните екосистеми. Цената на електроенергията и достъпът до нея са критични фактори за конкурентоспособността на една икономика. Високите цени на електроенергията могат да ограничат икономическата активност и да доведат до намалена продуктивност на промишлеността и бизнеса. От друга страна, наличието на надеждна и достъпна електроенергия е необходимост за поддържане на високо качество на живот и стимулиране на иновациите и технологичния прогрес. В глобален мащаб, енергийната политика играе важна роля в оформянето на пазара за електроенергията. Международните регулации и споразумения, като Парижкото споразумение за климата, налагат амбициозни цели за намаляване на вредните емисии и насърчават използването на възобновяеми източници. Държавните политики, субсидии и стимули също имат огромно влияние върху инвестициите в различни енергийни технологии и инфраструктури. Развитието на интелигентни мрежи и съхранението на енергия са още две важни области на иновация. Интелигентните мрежи позволяват по-ефективно управление на енергийния поток и адаптиране към променливите условия на потребление и производство. Технологиите за съхранение на енергия, като батериите с голям капацитет, предлагат решения за един от основните проблеми на възобновяемите източници – тяхната непостоянност. Не на последно място, трябва да се спомене и значението на международната търговия с електроенергия. Регионалните енергийни пазари и междусистемните връзки между държавите играят важна роля за оптимизирането на производството и потреблението на електроенергия. Те допринасят за енергийната сигурност и стабилността на националните икономики. Електроенергийният сектор преживява динамични промени, които са движени от икономически, екологични и технологични фактори. Разбирането на тези променливи и тяхното влияние върху макроикономическите процеси е от съществено значение за формулирането на устойчиви и ефективни енергийни стратегии. В този контекст, електропроизводството не само задоволява настоящите енергийни нужди, но също така определя бъдещата посока на икономическото и технологичното развитие.