Направи най-добрите инвестиции в живота си
От 2 евро си осигурявате Кипър Безработни лица
Цена
Текущата стойност на Безработни лица в Кипър е 29 047 . Безработни лица в Кипър се увеличиха до 29 047 на 1.12.2023 г., след като бяха 28 504 на 1.09.2023 г.. От 1.06.2004 г. до 1.03.2024 г. средният БВП в Кипър беше 36 248,33 . Най-високото ниво бе достигнато на 1.03.2015 г. с 77 142,00 , докато най-ниската стойност беше регистрирана на 1.06.2008 г. с 12 448,00 .
Безработни лица ·
Макс
Безработни лица | |
---|---|
1.06.2004 г. | 15 240,00 |
1.09.2004 г. | 16 696,00 |
1.12.2004 г. | 18 119,00 |
1.03.2005 г. | 20 110,00 |
1.06.2005 г. | 19 678,00 |
1.09.2005 г. | 18 882,00 |
1.12.2005 г. | 19 300,00 |
1.03.2006 г. | 21 993,00 |
1.06.2006 г. | 15 176,00 |
1.09.2006 г. | 14 811,00 |
1.12.2006 г. | 16 034,00 |
1.03.2007 г. | 18 808,00 |
1.06.2007 г. | 13 233,00 |
1.09.2007 г. | 15 622,00 |
1.12.2007 г. | 14 051,00 |
1.03.2008 г. | 18 146,00 |
1.06.2008 г. | 12 448,00 |
1.09.2008 г. | 14 146,00 |
1.12.2008 г. | 13 351,00 |
1.03.2009 г. | 18 189,00 |
1.06.2009 г. | 20 881,00 |
1.09.2009 г. | 21 956,00 |
1.12.2009 г. | 24 273,00 |
1.03.2010 г. | 29 618,00 |
1.06.2010 г. | 26 379,00 |
1.09.2010 г. | 23 590,00 |
1.12.2010 г. | 21 899,00 |
1.03.2011 г. | 32 336,00 |
1.06.2011 г. | 31 365,00 |
1.09.2011 г. | 33 319,00 |
1.12.2011 г. | 38 785,00 |
1.03.2012 г. | 48 166,00 |
1.06.2012 г. | 49 742,00 |
1.09.2012 г. | 53 437,00 |
1.12.2012 г. | 56 650,00 |
1.03.2013 г. | 70 707,00 |
1.06.2013 г. | 68 306,00 |
1.09.2013 г. | 72 660,00 |
1.12.2013 г. | 69 187,00 |
1.03.2014 г. | 72 802,00 |
1.06.2014 г. | 66 663,00 |
1.09.2014 г. | 69 895,00 |
1.12.2014 г. | 70 267,00 |
1.03.2015 г. | 77 142,00 |
1.06.2015 г. | 62 643,00 |
1.09.2015 г. | 62 139,00 |
1.12.2015 г. | 53 021,00 |
1.03.2016 г. | 57 582,00 |
1.06.2016 г. | 51 070,00 |
1.09.2016 г. | 55 573,00 |
1.12.2016 г. | 55 516,00 |
1.03.2017 г. | 57 420,00 |
1.06.2017 г. | 44 965,00 |
1.09.2017 г. | 42 526,00 |
1.12.2017 г. | 43 113,00 |
1.03.2018 г. | 46 468,00 |
1.06.2018 г. | 31 888,00 |
1.09.2018 г. | 34 728,00 |
1.12.2018 г. | 33 383,00 |
1.03.2019 г. | 39 252,00 |
1.06.2019 г. | 28 989,00 |
1.09.2019 г. | 30 088,00 |
1.12.2019 г. | 28 481,00 |
1.03.2020 г. | 32 803,00 |
1.06.2020 г. | 30 451,00 |
1.09.2020 г. | 37 234,00 |
1.12.2020 г. | 36 677,00 |
1.03.2021 г. | 38 970,00 |
1.06.2021 г. | 39 224,00 |
1.09.2021 г. | 31 355,00 |
1.12.2021 г. | 29 600,00 |
1.03.2022 г. | 31 305,00 |
1.06.2022 г. | 32 903,00 |
1.09.2022 г. | 32 868,00 |
1.12.2022 г. | 33 922,00 |
1.03.2023 г. | 33 394,00 |
1.06.2023 г. | 29 367,00 |
1.09.2023 г. | 28 504,00 |
1.12.2023 г. | 29 047,00 |
Безработни лица История
Дата | Стойност |
---|---|
1.12.2023 г. | 29 047 |
1.09.2023 г. | 28 504 |
1.06.2023 г. | 29 367 |
1.03.2023 г. | 33 394 |
1.12.2022 г. | 33 922 |
1.09.2022 г. | 32 868 |
1.06.2022 г. | 32 903 |
1.03.2022 г. | 31 305 |
1.12.2021 г. | 29 600 |
1.09.2021 г. | 31 355 |
Сходни макро показатели за Безработни лица
Име | В момента | Предишен | Честота |
---|---|---|---|
🇨🇾 Възраст за пенсиониране мъже | 65,5 Years | 65 Years | Годишно |
🇨🇾 Дългосрочна безработица | 1,6 % | 1,6 % | Тримесечие |
🇨🇾 Заети лица | 463 200 | 450 500 | Годишно |
🇨🇾 заетост | 75,8 % | 74,2 % | Тримесечие |
🇨🇾 Заплати | 2378 EUR/Month | 2663 EUR/Month | Тримесечие |
🇨🇾 Коефициент на икономическа активност | 65,1 % | 64,6 % | Тримесечие |
🇨🇾 Коефициент на обявите за работа | 3 % | 2,8 % | Тримесечие |
🇨🇾 население | 920 000 | 900 000 | Годишно |
🇨🇾 непълно работно време | 37 700 | 37 600 | Тримесечие |
🇨🇾 Обяви за работа | 13 778 | 13 229 | Месечно |
🇨🇾 Пенсионна възраст за жени | 65,5 Years | 65 Years | Годишно |
🇨🇾 Продуктивност | 114,181 points | 114,123 points | Тримесечие |
🇨🇾 Промяна в заетостта | 0,6 % | 0,4 % | Тримесечие |
🇨🇾 пълно работно време | 408 400 | 414 000 | Тримесечие |
🇨🇾 Работни разходи | 105,57 points | 107,28 points | Тримесечие |
🇨🇾 Ръст на заплатите | 5,7 % | 5 % | Тримесечие |
🇨🇾 ставка на безработица | 5 % | 5,3 % | Месечно |
🇨🇾 ставка на безработица сред младежите | 15,9 % | 15,9 % | Месечно |
В Кипър, безработните лица са индивиди, които нямат работа и активно търсят да започнат работа.
Макросайтове за други страни в Европа
- 🇦🇱Албания
- 🇦🇹Австрия
- 🇧🇾Беларус
- 🇧🇪Белгия
- 🇧🇦Босна и Херцеговина
- 🇧🇬България
- 🇭🇷Хърватия
- 🇨🇿Чешка република
- 🇩🇰Дания
- 🇪🇪Естония
- 🇫🇴Фарьорски острови
- 🇫🇮Финландия
- 🇫🇷Франция
- 🇩🇪Германия
- 🇬🇷Гърция
- 🇭🇺Унгария
- 🇮🇸остров
- 🇮🇪Ирландия
- 🇮🇹Италия
- 🇽🇰Косово
- 🇱🇻Латвия
- 🇱🇮Лихтенщайн
- 🇱🇹Литва
- 🇱🇺Люксембург
- 🇲🇰Северна Македония
- 🇲🇹Малта
- 🇲🇩Молдова
- 🇲🇨Монако
- 🇲🇪Черна гора
- 🇳🇱Нидерландия
- 🇳🇴Норвегия
- 🇵🇱Полша
- 🇵🇹Португалия
- 🇷🇴Румъния
- 🇷🇺Русия
- 🇷🇸Сърбия
- 🇸🇰Словакия
- 🇸🇮Словения
- 🇪🇸Испания
- 🇸🇪Швеция
- 🇨🇭Швейцария
- 🇺🇦Украйна
- 🇬🇧Обединеното кралство
- 🇦🇩Андора
Какво е Безработни лица
Безработни лица: Макроикономически анализ Безработицата е ключов индикатор за икономическата здравина на една страна и има значително въздействие върху макроикономическите показатели. В категорията „Безработни лица“ се включва статистиката на онези хора, които активно търсят работа, но не успяват да я намерят. Разбирането на аспектите свързани с безработицата е от основно значение за формулирането на икономически политики и стратегии. В основата на анализа на безработицата е дефинирането на безработен човек. По стандартите на Международната организация на труда (МОТ), безработен е лице на възраст над 15 години, което е без работа, активно търси работа и е готово да започне работа незабавно. Тази дефиниция помага за унифициране на данните и улеснява сравнението между различните страни. Икономически и социални аспекти на безработицата Безработицата има множество икономически и социални измерения. От икономическа гледна точка, високите нива на безработица се свързват с по-малко производство и по-ниски доходи, което води до намалено потребление и инвестиране. Това създава циклична вътрешна криза, при която компаниите намаляват производството, следователно уволняват повече работници и затварят част от своите операции. В същото време, безработицата значително увеличава социалните разходи на държавата под формата на обезщетения за безработица и социални програми. Социалният аспект също не трябва да бъде подценяван. Високите нива на безработица водят до потенциални социални напрежения, социална изолация и влошаване на физическото и психическото здраве на засегнатите индивиди. Дългосрочната безработица може да доведе до загуба на умения и демотивация, което допълнително усложнява връщането в трудовия пазар. Видове безработица Безработицата може да бъде класифицирана по няколко различни начина, зависещи от причините и природата на безработицата: Циклична безработица: Това е безработицата, която възниква по време на икономическите спадове. По време на рецесия, например, производството и потреблението спадат, което води до намаляване на заетостта. Структурна безработица: Това е вид безработица, която възниква когато има несъответствие между уменията на работната сила и нуждите на работодателите. Например, технологичния напредък може да направи някои умения излишни. Фрикционна безработица: Този вид безработица е резултат от нормалния процес на движение на работната сила, когато хората сменят работни места или търсят ново работно място. Сезонна безработица: Това е безработица, която се дължи на сезонни колебания в търсенето на работна сила. Как се измерва безработицата? Измерването на безработицата е от критично значение за разбирането и анализа на икономическата ситуация. Процентът на безработица се изчислява като броя на безработните лица се раздели на общият брой лица, които са активни на трудовия пазар (включително заетите и безработните). Този показател позволява да се оценя икономическата ситуация и да се сравняванат различни страни и региони. Други допълнителни показатели също са от значение. Например, степента на участие на работната сила измерва дела на населението, което е активно на трудовия пазар, докато работният коефициент на заетост измерва дела на заетите лица спрямо същата група. Заедно тези показатели дават по-пълна картина за икономическите условия. Безработицата и макроикономическите политики Макроикономическите политики се създават с цел поддържане на стабилна икономическа среда и борба с безработицата. Политиките могат да бъдат насочени към стимулация на растежа чрез парично и фискално разхлабване или към структурни реформи, които адресират причините за структурната и дългосрочна безработица. Фискалната политика може да включва увеличаване на държавните разходи или намаляване на данъците, за да се стимулира икономическата активност и създаването на работни места. Паричната политика може да бъде насочена към намаляване на лихвените проценти с цел насърчаване на инвестиции и потребление. Структурните реформи могат да включват обучение и преквалификация на работна сила, подобряване на образователната система и улесняване на стартирането и развитието на нови бизнеси. Всички тези мерки са насочени към създаване на по-гъвкави и адаптивни работни пазари. Заключение Разбирането и анализът на ситуацията с безработните лица е от критично значение за всяка икономика. Безработицата не само че влияе върху икономическите показатели като БВП и инфлацията, но има и значителни социални последствия. Правилният подход към управление на безработицата включва съчетание от краткосрочни икономически стимули и дългосрочни структурни реформи, които да насърчават устойчив растеж и социална стабилност. Следенето на актуалния процент на безработицата и разбирането на различните й форми и причини е от съществено значение за формулирането на ефективни политики и вземане на информирани стратегически решения. На нашия сайт eulerpool предоставяме подробни макроикономически данни и анализи, които са от полза за изследователи, икономисти и политики при анализа на трудовия пазар и безработицата. Докато изследваме комплексността на безработицата, е важно да поддържаме балансиран и инклузивен подход, който да гарантира благосъстоянието на всички икономически участници.