Направи най-добрите инвестиции в живота си
От 2 евро си осигурявате Камерун Внос
Цена
Настоящата стойност на Внос в Камерун е 464,92 млрд. XAF. Внос в Камерун се увеличи до 464,92 млрд. XAF на 1.12.2023 г., след като беше 395,53 млрд. XAF на 1.11.2023 г.. От 1.12.2001 г. до 1.12.2023 г., средният БВП в Камерун беше 526,81 млрд. XAF. Най-високата стойност беше достигната на 1.12.2011 г. с 4,29 Био. XAF, докато най-ниската стойност беше записана на 1.01.2016 г. с 174,64 млрд. XAF.
Внос ·
Макс
Вносите | |
---|---|
1.12.2001 г. | 1,32 Био. XAF |
1.12.2002 г. | 1,26 Био. XAF |
1.12.2003 г. | 1,29 Био. XAF |
1.12.2004 г. | 1,65 Био. XAF |
1.12.2005 г. | 1,52 Био. XAF |
1.12.2006 г. | 1,65 Био. XAF |
1.12.2007 г. | 1,77 Био. XAF |
1.12.2008 г. | 2,10 Био. XAF |
1.12.2009 г. | 2,01 Био. XAF |
1.12.2010 г. | 1,10 Био. XAF |
1.12.2011 г. | 4,29 Био. XAF |
1.12.2012 г. | 3,33 Био. XAF |
1.12.2013 г. | 3,29 Био. XAF |
1.12.2014 г. | 3,74 Био. XAF |
1.01.2015 г. | 334,57 млрд. XAF |
1.02.2015 г. | 261,27 млрд. XAF |
1.03.2015 г. | 267,19 млрд. XAF |
1.04.2015 г. | 309,04 млрд. XAF |
1.05.2015 г. | 266,72 млрд. XAF |
1.06.2015 г. | 317,85 млрд. XAF |
1.07.2015 г. | 337,01 млрд. XAF |
1.08.2015 г. | 309,40 млрд. XAF |
1.09.2015 г. | 293,53 млрд. XAF |
1.10.2015 г. | 315,05 млрд. XAF |
1.11.2015 г. | 269,15 млрд. XAF |
1.12.2015 г. | 294,39 млрд. XAF |
1.01.2016 г. | 174,64 млрд. XAF |
1.02.2016 г. | 223,93 млрд. XAF |
1.03.2016 г. | 269,72 млрд. XAF |
1.04.2016 г. | 233,25 млрд. XAF |
1.05.2016 г. | 251,42 млрд. XAF |
1.06.2016 г. | 247,51 млрд. XAF |
1.07.2016 г. | 233,12 млрд. XAF |
1.08.2016 г. | 270,97 млрд. XAF |
1.09.2016 г. | 283,54 млрд. XAF |
1.10.2016 г. | 311,51 млрд. XAF |
1.11.2016 г. | 286,84 млрд. XAF |
1.12.2016 г. | 300,92 млрд. XAF |
1.01.2017 г. | 184,17 млрд. XAF |
1.02.2017 г. | 215,83 млрд. XAF |
1.03.2017 г. | 214,07 млрд. XAF |
1.04.2017 г. | 204,98 млрд. XAF |
1.05.2017 г. | 257,89 млрд. XAF |
1.06.2017 г. | 258,26 млрд. XAF |
1.07.2017 г. | 320,24 млрд. XAF |
1.08.2017 г. | 316,02 млрд. XAF |
1.09.2017 г. | 238,12 млрд. XAF |
1.10.2017 г. | 243,62 млрд. XAF |
1.11.2017 г. | 363,06 млрд. XAF |
1.12.2017 г. | 238,02 млрд. XAF |
1.01.2018 г. | 213,17 млрд. XAF |
1.02.2018 г. | 260,98 млрд. XAF |
1.03.2018 г. | 279,60 млрд. XAF |
1.04.2018 г. | 223,46 млрд. XAF |
1.05.2018 г. | 387,30 млрд. XAF |
1.06.2018 г. | 261,40 млрд. XAF |
1.07.2018 г. | 276,26 млрд. XAF |
1.08.2018 г. | 309,45 млрд. XAF |
1.09.2018 г. | 277,26 млрд. XAF |
1.10.2018 г. | 327,80 млрд. XAF |
1.11.2018 г. | 340,95 млрд. XAF |
1.12.2018 г. | 247,54 млрд. XAF |
1.01.2019 г. | 378,62 млрд. XAF |
1.02.2019 г. | 328,68 млрд. XAF |
1.03.2019 г. | 267,72 млрд. XAF |
1.04.2019 г. | 407,55 млрд. XAF |
1.05.2019 г. | 309,60 млрд. XAF |
1.06.2019 г. | 248,48 млрд. XAF |
1.07.2019 г. | 277,96 млрд. XAF |
1.08.2019 г. | 270,54 млрд. XAF |
1.09.2019 г. | 321,77 млрд. XAF |
1.10.2019 г. | 328,52 млрд. XAF |
1.11.2019 г. | 343,18 млрд. XAF |
1.12.2019 г. | 374,26 млрд. XAF |
1.01.2020 г. | 244,50 млрд. XAF |
1.02.2020 г. | 271,16 млрд. XAF |
1.03.2020 г. | 317,95 млрд. XAF |
1.04.2020 г. | 210,89 млрд. XAF |
1.05.2020 г. | 250,49 млрд. XAF |
1.06.2020 г. | 285,44 млрд. XAF |
1.07.2020 г. | 273,94 млрд. XAF |
1.08.2020 г. | 305,67 млрд. XAF |
1.09.2020 г. | 239,57 млрд. XAF |
1.10.2020 г. | 227,18 млрд. XAF |
1.11.2020 г. | 274,10 млрд. XAF |
1.12.2020 г. | 277,50 млрд. XAF |
1.01.2021 г. | 256,17 млрд. XAF |
1.02.2021 г. | 343,26 млрд. XAF |
1.03.2021 г. | 309,30 млрд. XAF |
1.04.2021 г. | 307,75 млрд. XAF |
1.05.2021 г. | 283,18 млрд. XAF |
1.06.2021 г. | 328,52 млрд. XAF |
1.07.2021 г. | 318,50 млрд. XAF |
1.08.2021 г. | 355,01 млрд. XAF |
1.09.2021 г. | 310,37 млрд. XAF |
1.10.2021 г. | 335,39 млрд. XAF |
1.11.2021 г. | 378,71 млрд. XAF |
1.12.2021 г. | 345,22 млрд. XAF |
1.01.2022 г. | 281,02 млрд. XAF |
1.02.2022 г. | 409,13 млрд. XAF |
1.03.2022 г. | 382,92 млрд. XAF |
1.04.2022 г. | 301,29 млрд. XAF |
1.05.2022 г. | 352,91 млрд. XAF |
1.06.2022 г. | 363,19 млрд. XAF |
1.07.2022 г. | 507,47 млрд. XAF |
1.08.2022 г. | 470,58 млрд. XAF |
1.09.2022 г. | 435,61 млрд. XAF |
1.10.2022 г. | 448,61 млрд. XAF |
1.11.2022 г. | 495,21 млрд. XAF |
1.12.2022 г. | 463,45 млрд. XAF |
1.01.2023 г. | 405,31 млрд. XAF |
1.02.2023 г. | 394,09 млрд. XAF |
1.03.2023 г. | 444,63 млрд. XAF |
1.04.2023 г. | 377,72 млрд. XAF |
1.05.2023 г. | 499,83 млрд. XAF |
1.06.2023 г. | 471,61 млрд. XAF |
1.07.2023 г. | 357,46 млрд. XAF |
1.08.2023 г. | 406,72 млрд. XAF |
1.09.2023 г. | 421,21 млрд. XAF |
1.10.2023 г. | 366,83 млрд. XAF |
1.11.2023 г. | 395,53 млрд. XAF |
1.12.2023 г. | 464,92 млрд. XAF |
Внос История
Дата | Стойност |
---|---|
1.12.2023 г. | 464,92 млрд. XAF |
1.11.2023 г. | 395,53 млрд. XAF |
1.10.2023 г. | 366,83 млрд. XAF |
1.09.2023 г. | 421,21 млрд. XAF |
1.08.2023 г. | 406,72 млрд. XAF |
1.07.2023 г. | 357,46 млрд. XAF |
1.06.2023 г. | 471,61 млрд. XAF |
1.05.2023 г. | 499,83 млрд. XAF |
1.04.2023 г. | 377,72 млрд. XAF |
1.03.2023 г. | 444,63 млрд. XAF |
Сходни макро показатели за Внос
Име | В момента | Предишен | Честота |
---|---|---|---|
🇨🇲 златни резерви | 0 Tonnes | 0 Tonnes | Тримесечие |
🇨🇲 Износите | 341,67 млрд. XAF | 260,8 млрд. XAF | Месечно |
🇨🇲 Индекс на тероризма | 6,98 Points | 7,347 Points | Годишно |
🇨🇲 Производство на суров петрол | 47 BBL/D/1K | 47 BBL/D/1K | Месечно |
🇨🇲 Текуща сметка | -175 млрд. XAF | -997 млрд. XAF | Годишно |
🇨🇲 Текуща сметка към БВП | -1,6 % of GDP | -4,1 % of GDP | Годишно |
🇨🇲 Търговски баланс | -123,25 млрд. XAF | -134,73 млрд. XAF | Месечно |
Основните вносни стоки на Камерун са зърнени култури, риба и капиталово оборудване. Основните търговски партньори на страната са Китай и Франция, като всяка от тях съставлява 17 процента от вноса. Други партньори включват: Нигерия, Белгия, Италия и Съединените щати.
Макросайтове за други страни в Африка
- 🇩🇿Алжир
- 🇦🇴Ангола
- 🇧🇯Бенин
- 🇧🇼Ботсвана
- 🇧🇫Буркина Фасо
- 🇧🇮Бурунди
- 🇨🇻Кабо Верде
- 🇨🇫Централноафриканска република
- 🇹🇩Чад
- 🇰🇲Комори
- 🇨🇬Конго
- 🇿🇦Южна Африка
- 🇩🇯Джибути
- 🇪🇬Египет
- 🇬🇶Екваториална Гвинея
- 🇪🇷Еритрея
- 🇪🇹Етиопия
- 🇬🇦Габон
- 🇬🇲Гамбия
- 🇬🇭Гана
- 🇬🇳Гвинея
- 🇬🇼Гвинея-Бисау
- 🇨🇮Кот д'Ивоар
- 🇰🇪Кения
- 🇱🇸Лесото
- 🇱🇷Либерия
- 🇱🇾Либия
- 🇲🇬Мадагаскар
- 🇲🇼Малави
- 🇲🇱Mali
- 🇲🇷Мавритания
- 🇲🇺Мавриций
- 🇲🇦Мароко
- 🇲🇿Мозамбик
- 🇳🇦Намибия
- 🇳🇪Нигер
- 🇳🇬Нигерия
- 🇷🇼Руанда
- 🇸🇹Сао Томе и Принсипи
- 🇸🇳Сенегал
- 🇸🇨Сейшели
- 🇸🇱Сиера Леоне
- 🇸🇴Сомалия
- Южен Судан
- 🇸🇩Судан
- 🇸🇿Свазиленд
- 🇹🇿Танзания
- 🇹🇬Того
- 🇹🇳Тунис
- 🇺🇬Уганда
- 🇿🇲Замбия
- 🇿🇼Зимбабве
Какво е Внос
Категорията "Внос" в макроикономиката е от изключително значение за всички, които се стремят да анализират и разбират състоянието и динамиката на различните икономики. В рамките на нашата платформа, Eulerpool, ние предоставяме детайлна и актуална информация за вноса на различни държави, което позволява на потребителите ни да вземат информирани решения и да извършват задълбочени анализи. Вносът представлява процес на импорт на стоки и услуги от чужди пазари към вътрешния пазар на дадена страна. Този процес има голямо влияние върху икономиката на една държава, като съдържа множество аспекти, които трябва да бъдат внимателно анализирани и разбрани. Например, чрез вноса, страните могат да задоволят потребителските нужди, които не могат да бъдат удовлетворени чрез вътрешно производство, както и да получат достъп до по-ефективни технологии и иновации. Когато говорим за макроикономически ефекти на вноса, най-напред трябва да обърнем внимание на търговския баланс на дадена държава. Търговският баланс представлява разликата между стойността на износа и стойността на вноса. Ако стойността на вноса надвишава тази на износа, държавата има търговски дефицит. Обратно, ако стойността на износа е по-висока от тази на вноса, имаме търговски излишък. Търговският баланс е ключов индикатор за състоянието на икономиката, и затова наблюдението и анализът на вноса са от стратегическо значение. Освен това, вносът оказва влияние и върху инфлацията в дадена страна. При увеличен внос на по-евтини чуждестранни стоки, местните производители може да бъдат принудени да намалят цените си, за да останат конкурентоспособни, което на свой ред може да доведе до дефлационен натиск. В контекста на глобализацията, значението на вносът е още по-голямо, тъй като позволява икономическата интеграция и сътрудничество между различни държави и региони. Политическият и нормативен контекст също играе огромна роля във вносните процеси. Въвеждането на тарифи и нетарифни бариери, квоти, забрани и лицензии, може значително да повлияе на обема и структурата на вноса. Иваните политики често са предмет на интензивни преговори на международно ниво, като например в контекста на Световната търговска организация (СТО) или регулациите в Европейския съюз. За много държави, особено тези с развиващи се икономики, вносът на капитало-насите стоки и технологии е жизнено важен за ускоряване на икономическото развитие. Чрез вноса, те могат да усвоят нови технологии, които впоследствие да интегрират във вътрешното производство, повишавайки по този начин производителността и конкурентоспособността на местните индустрии. От друга страна, прекалено високият внос на определени стоки може да доведе до проблеми за местните производители, които може да не успеят да се конкурират с по-евтините чуждестранни алтернативи. Това може да доведе до закриване на предприятия, загуба на работни места и негативно въздействие върху икономиката като цяло. Поради това, намирането на баланс между вноса и местното производство е ключов момент за поддържането на стабилна и устойчива икономика. Важно е също така да се анализира и структурата на вноса, като се разгледат кои са основните категории стоки и услуги, които дадена страна импортира. Това може да помогне на аналитиците и политиците да идентифицират потенциални уязвимости или възможности за икономическо развитие. Например, значителен дял на вноса на енергийни ресурси може да е знак за енергийна зависимост, което води до нуждата от разработване на стратегии за енергийна сигурност. Съществуват и редица инструменти и индикатори, които могат да бъдат използвани за анализ на вноса. Сред тях са индексите на вносни цени, които показват как се променят цените на импортните стоки с времето, и индексите на вносните мощности, които измерват колко ефикасно се използват вносните ресурси в икономиката. Чрез тези индикатори, може по-детайлно да се анализират тенденциите и да се правят прогнози за бъдещите развития. На нашата платформа Eulerpool, ние предоставяме детайлна и актуална информация за вноса в различни страни и региони по света. Нашите данни са представени чрез графики, таблици и интерактивни визуализации, което улеснява потребителите ни в разбирането и анализа на сложните макроикономически процеси. Ние сме горди, че успяваме да предоставим надеждна и дълбочинна информация, която спомага за по-доброто разбиране на глобалната икономика. За да могат нашите потребители да използват пълния потенциал на нашата платформа, предлагаме и редица аналитични инструменти, които позволяват създаването на персонализирани анализи и отчети. Чрез това, ние улесняваме процеса по вземане на решения и предоставяме необходимите данни за успешни инвестиции и бизнес стратегии. В заключение, вносът играе критична роля в макроикономиката и разбирането му е от съществено значение за всеки, който иска да има ясна представа за състоянието на глобалната икономика. На Eulerpool, ние се стремим да предоставим най-добрата и надеждна информация, която да бъде полезна на нашите потребители в техните анализи и решения. Вносът не е просто икономически процес, а важен елемент от взаимосвързаната глобална икономическа система, който заслужава дълбочинно и внимателно изследване.