Направи най-добрите инвестиции в живота си
От 2 евро си осигурявате Бутан Внос
Цена
Настоящата стойност на Внос в Бутан е 25,659 млрд. BTN. Внос в Бутан намаля до 25,659 млрд. BTN на 1.09.2023 г., след като беше 26,56 млрд. BTN на 1.06.2023 г.. От 1.12.1991 г. до 1.12.2023 г., средният БВП в Бутан беше 15,86 млрд. BTN. Най-високата стойност беше достигната на 1.06.2022 г. с 32,91 млрд. BTN, докато най-ниската стойност беше записана на 1.12.1991 г. с 1,25 млрд. BTN.
Внос ·
Макс
Вносите | |
---|---|
1.12.1991 г. | 1,25 млрд. BTN |
1.12.1992 г. | 1,81 млрд. BTN |
1.12.1993 г. | 2,09 млрд. BTN |
1.12.1994 г. | 2,91 млрд. BTN |
1.12.1995 г. | 3,05 млрд. BTN |
1.12.1996 г. | 3,80 млрд. BTN |
1.12.1997 г. | 4,70 млрд. BTN |
1.12.1998 г. | 5,23 млрд. BTN |
1.12.1999 г. | 6,91 млрд. BTN |
1.12.2000 г. | 8,08 млрд. BTN |
1.12.2001 г. | 7,88 млрд. BTN |
1.12.2002 г. | 8,99 млрд. BTN |
1.12.2003 г. | 9,09 млрд. BTN |
1.12.2004 г. | 11,12 млрд. BTN |
1.12.2005 г. | 20,56 млрд. BTN |
1.12.2006 г. | 19,46 млрд. BTN |
1.12.2007 г. | 23,27 млрд. BTN |
1.12.2008 г. | 27,09 млрд. BTN |
1.12.2009 г. | 28,98 млрд. BTN |
1.09.2010 г. | 9,23 млрд. BTN |
1.12.2010 г. | 14,17 млрд. BTN |
1.03.2011 г. | 20,60 млрд. BTN |
1.06.2011 г. | 14,54 млрд. BTN |
1.09.2011 г. | 11,59 млрд. BTN |
1.12.2011 г. | 12,26 млрд. BTN |
1.03.2012 г. | 13,44 млрд. BTN |
1.06.2012 г. | 13,58 млрд. BTN |
1.09.2012 г. | 11,82 млрд. BTN |
1.12.2012 г. | 13,83 млрд. BTN |
1.03.2013 г. | 12,36 млрд. BTN |
1.06.2013 г. | 12,63 млрд. BTN |
1.09.2013 г. | 12,43 млрд. BTN |
1.12.2013 г. | 15,80 млрд. BTN |
1.03.2014 г. | 13,83 млрд. BTN |
1.06.2014 г. | 15,03 млрд. BTN |
1.09.2014 г. | 13,46 млрд. BTN |
1.12.2014 г. | 14,68 млрд. BTN |
1.03.2015 г. | 18,73 млрд. BTN |
1.06.2015 г. | 15,81 млрд. BTN |
1.09.2015 г. | 15,57 млрд. BTN |
1.12.2015 г. | 20,00 млрд. BTN |
1.03.2016 г. | 15,48 млрд. BTN |
1.06.2016 г. | 19,23 млрд. BTN |
1.09.2016 г. | 15,64 млрд. BTN |
1.12.2016 г. | 16,31 млрд. BTN |
1.03.2017 г. | 16,93 млрд. BTN |
1.06.2017 г. | 19,35 млрд. BTN |
1.09.2017 г. | 13,59 млрд. BTN |
1.12.2017 г. | 17,09 млрд. BTN |
1.03.2018 г. | 17,50 млрд. BTN |
1.06.2018 г. | 19,00 млрд. BTN |
1.09.2018 г. | 17,35 млрд. BTN |
1.12.2018 г. | 18,27 млрд. BTN |
1.03.2019 г. | 16,87 млрд. BTN |
1.06.2019 г. | 18,80 млрд. BTN |
1.09.2019 г. | 16,37 млрд. BTN |
1.12.2019 г. | 17,56 млрд. BTN |
1.03.2020 г. | 21,77 млрд. BTN |
1.06.2020 г. | 13,90 млрд. BTN |
1.09.2020 г. | 10,94 млрд. BTN |
1.12.2020 г. | 17,37 млрд. BTN |
1.03.2021 г. | 18,81 млрд. BTN |
1.06.2021 г. | 18,42 млрд. BTN |
1.09.2021 г. | 23,67 млрд. BTN |
1.12.2021 г. | 25,51 млрд. BTN |
1.03.2022 г. | 21,46 млрд. BTN |
1.06.2022 г. | 32,91 млрд. BTN |
1.09.2022 г. | 31,71 млрд. BTN |
1.12.2022 г. | 29,29 млрд. BTN |
1.03.2023 г. | 29,20 млрд. BTN |
1.06.2023 г. | 26,56 млрд. BTN |
1.09.2023 г. | 25,66 млрд. BTN |
Внос История
Дата | Стойност |
---|---|
1.09.2023 г. | 25,659 млрд. BTN |
1.06.2023 г. | 26,56 млрд. BTN |
1.03.2023 г. | 29,204 млрд. BTN |
1.12.2022 г. | 29,287 млрд. BTN |
1.09.2022 г. | 31,711 млрд. BTN |
1.06.2022 г. | 32,914 млрд. BTN |
1.03.2022 г. | 21,461 млрд. BTN |
1.12.2021 г. | 25,512 млрд. BTN |
1.09.2021 г. | 23,667 млрд. BTN |
1.06.2021 г. | 18,416 млрд. BTN |
Сходни макро показатели за Внос
Име | В момента | Предишен | Честота |
---|---|---|---|
🇧🇹 Външен дълг | 3,213 млрд. USD | 3,163 млрд. USD | Годишно |
🇧🇹 Износите | 11,534 млрд. BTN | 19,014 млрд. BTN | Тримесечие |
🇧🇹 Индекс на тероризма | 0 Points | 0 Points | Годишно |
🇧🇹 Текуща сметка | -81,677 млрд. BTN | -60,737 млрд. BTN | Годишно |
🇧🇹 Текуща сметка към БВП | -33,8 % of GDP | -12,4 % of GDP | Годишно |
🇧🇹 Търговски баланс | -11,977 млрд. BTN | -6,646 млрд. BTN | Тримесечие |
🇧🇹 Чуждестранни преки инвестиции | 559,74 млн. BTN | 559,74 млн. BTN | Тримесечие |
Бутан основно внася нефт и горива, черни метали, машини и електроуреди, превозни средства, дървесина и хранителни продукти. Основният вносен партньор на Бутан е Индия, която представлява около 80 процента от общия внос. Други вносни партньори включват Южна Корея, Тайланд, Сингапур, Япония, Китай и Непал.
Макросайтове за други страни в Азия
- 🇨🇳Китай
- 🇮🇳Индия
- 🇮🇩Индонезия
- 🇯🇵Япония
- 🇸🇦Саудитска Арабия
- 🇸🇬Сингапур
- 🇰🇷Южна Корея
- 🇹🇷Турция
- 🇦🇫Афганистан
- 🇦🇲Армения
- 🇦🇿Азербайджан
- 🇧🇭Бахрейн
- 🇧🇩Бангладеш
- 🇧🇳Бруней
- 🇰🇭Камбоджа
- 🇹🇱Източен Тимор
- 🇬🇪Грузия
- 🇭🇰Хонконг
- 🇮🇷Иран
- 🇮🇶Ирак
- 🇮🇱Израел
- 🇯🇴Йордания
- 🇰🇿Казахстан
- 🇰🇼Кувейт
- 🇰🇬Киргизстан
- 🇱🇦Лаос
- 🇱🇧Ливан
- 🇲🇴Макао
- 🇲🇾Малайзия
- 🇲🇻Малдиви
- 🇲🇳Монголия
- 🇲🇲Мианмар
- 🇳🇵Непал
- 🇰🇵Северна Корея
- 🇴🇲Оман
- 🇵🇰Пакистан
- 🇵🇸Палестина
- 🇵🇭Филипини
- 🇶🇦Катар
- 🇱🇰Шри Ланка
- 🇸🇾Сирия
- 🇹🇼Тайван
- 🇹🇯Таджикистан
- 🇹🇭Тайланд
- 🇹🇲Туркменистан
- 🇦🇪Обединени арабски емирства
- 🇺🇿Узбекистан
- 🇻🇳Виетнам
- 🇾🇪Йемен
Какво е Внос
Категорията "Внос" в макроикономиката е от изключително значение за всички, които се стремят да анализират и разбират състоянието и динамиката на различните икономики. В рамките на нашата платформа, Eulerpool, ние предоставяме детайлна и актуална информация за вноса на различни държави, което позволява на потребителите ни да вземат информирани решения и да извършват задълбочени анализи. Вносът представлява процес на импорт на стоки и услуги от чужди пазари към вътрешния пазар на дадена страна. Този процес има голямо влияние върху икономиката на една държава, като съдържа множество аспекти, които трябва да бъдат внимателно анализирани и разбрани. Например, чрез вноса, страните могат да задоволят потребителските нужди, които не могат да бъдат удовлетворени чрез вътрешно производство, както и да получат достъп до по-ефективни технологии и иновации. Когато говорим за макроикономически ефекти на вноса, най-напред трябва да обърнем внимание на търговския баланс на дадена държава. Търговският баланс представлява разликата между стойността на износа и стойността на вноса. Ако стойността на вноса надвишава тази на износа, държавата има търговски дефицит. Обратно, ако стойността на износа е по-висока от тази на вноса, имаме търговски излишък. Търговският баланс е ключов индикатор за състоянието на икономиката, и затова наблюдението и анализът на вноса са от стратегическо значение. Освен това, вносът оказва влияние и върху инфлацията в дадена страна. При увеличен внос на по-евтини чуждестранни стоки, местните производители може да бъдат принудени да намалят цените си, за да останат конкурентоспособни, което на свой ред може да доведе до дефлационен натиск. В контекста на глобализацията, значението на вносът е още по-голямо, тъй като позволява икономическата интеграция и сътрудничество между различни държави и региони. Политическият и нормативен контекст също играе огромна роля във вносните процеси. Въвеждането на тарифи и нетарифни бариери, квоти, забрани и лицензии, може значително да повлияе на обема и структурата на вноса. Иваните политики често са предмет на интензивни преговори на международно ниво, като например в контекста на Световната търговска организация (СТО) или регулациите в Европейския съюз. За много държави, особено тези с развиващи се икономики, вносът на капитало-насите стоки и технологии е жизнено важен за ускоряване на икономическото развитие. Чрез вноса, те могат да усвоят нови технологии, които впоследствие да интегрират във вътрешното производство, повишавайки по този начин производителността и конкурентоспособността на местните индустрии. От друга страна, прекалено високият внос на определени стоки може да доведе до проблеми за местните производители, които може да не успеят да се конкурират с по-евтините чуждестранни алтернативи. Това може да доведе до закриване на предприятия, загуба на работни места и негативно въздействие върху икономиката като цяло. Поради това, намирането на баланс между вноса и местното производство е ключов момент за поддържането на стабилна и устойчива икономика. Важно е също така да се анализира и структурата на вноса, като се разгледат кои са основните категории стоки и услуги, които дадена страна импортира. Това може да помогне на аналитиците и политиците да идентифицират потенциални уязвимости или възможности за икономическо развитие. Например, значителен дял на вноса на енергийни ресурси може да е знак за енергийна зависимост, което води до нуждата от разработване на стратегии за енергийна сигурност. Съществуват и редица инструменти и индикатори, които могат да бъдат използвани за анализ на вноса. Сред тях са индексите на вносни цени, които показват как се променят цените на импортните стоки с времето, и индексите на вносните мощности, които измерват колко ефикасно се използват вносните ресурси в икономиката. Чрез тези индикатори, може по-детайлно да се анализират тенденциите и да се правят прогнози за бъдещите развития. На нашата платформа Eulerpool, ние предоставяме детайлна и актуална информация за вноса в различни страни и региони по света. Нашите данни са представени чрез графики, таблици и интерактивни визуализации, което улеснява потребителите ни в разбирането и анализа на сложните макроикономически процеси. Ние сме горди, че успяваме да предоставим надеждна и дълбочинна информация, която спомага за по-доброто разбиране на глобалната икономика. За да могат нашите потребители да използват пълния потенциал на нашата платформа, предлагаме и редица аналитични инструменти, които позволяват създаването на персонализирани анализи и отчети. Чрез това, ние улесняваме процеса по вземане на решения и предоставяме необходимите данни за успешни инвестиции и бизнес стратегии. В заключение, вносът играе критична роля в макроикономиката и разбирането му е от съществено значение за всеки, който иска да има ясна представа за състоянието на глобалната икономика. На Eulerpool, ние се стремим да предоставим най-добрата и надеждна информация, която да бъде полезна на нашите потребители в техните анализи и решения. Вносът не е просто икономически процес, а важен елемент от взаимосвързаната глобална икономическа система, който заслужава дълбочинно и внимателно изследване.