Направи най-добрите инвестиции в живота си
От 2 евро си осигурявате Афганистан Внос
Цена
Настоящата стойност на Внос в Афганистан е 5,109 млрд. USD. Внос в Афганистан намаля до 5,109 млрд. USD на 1.01.2021 г., след като беше 6,578 млрд. USD на 1.01.2020 г.. От 1.01.2003 г. до 1.01.2022 г., средният БВП в Афганистан беше 5,49 млрд. USD. Най-високата стойност беше достигната на 1.01.2012 г. с 8,93 млрд. USD, докато най-ниската стойност беше записана на 1.01.2005 г. с 1,97 млрд. USD.
Внос ·
Макс
Вносите | |
---|---|
1.01.2003 г. | 2,45 млрд. USD |
1.01.2004 г. | 2,10 млрд. USD |
1.01.2005 г. | 1,97 млрд. USD |
1.01.2006 г. | 2,49 млрд. USD |
1.01.2007 г. | 2,74 млрд. USD |
1.01.2008 г. | 3,02 млрд. USD |
1.01.2009 г. | 3,34 млрд. USD |
1.01.2010 г. | 5,15 млрд. USD |
1.01.2011 г. | 6,39 млрд. USD |
1.01.2012 г. | 8,93 млрд. USD |
1.01.2013 г. | 8,72 млрд. USD |
1.01.2014 г. | 7,73 млрд. USD |
1.01.2015 г. | 7,72 млрд. USD |
1.01.2016 г. | 6,53 млрд. USD |
1.01.2017 г. | 7,79 млрд. USD |
1.01.2018 г. | 7,41 млрд. USD |
1.01.2019 г. | 6,52 млрд. USD |
1.01.2020 г. | 6,58 млрд. USD |
1.01.2021 г. | 5,11 млрд. USD |
Внос История
Дата | Стойност |
---|---|
1.01.2021 г. | 5,109 млрд. USD |
1.01.2020 г. | 6,578 млрд. USD |
1.01.2019 г. | 6,52 млрд. USD |
1.01.2018 г. | 7,407 млрд. USD |
1.01.2017 г. | 7,793 млрд. USD |
1.01.2016 г. | 6,534 млрд. USD |
1.01.2015 г. | 7,723 млрд. USD |
1.01.2014 г. | 7,729 млрд. USD |
1.01.2013 г. | 8,724 млрд. USD |
1.01.2012 г. | 8,932 млрд. USD |
Сходни макро показатели за Внос
Име | В момента | Предишен | Честота |
---|---|---|---|
🇦🇫 златни резерви | 21,87 Tonnes | 21,87 Tonnes | Тримесечие |
🇦🇫 Износите | 1,838 млрд. USD | 1,059 млрд. USD | Годишно |
🇦🇫 Индекс на тероризма | 7,825 Points | 8,822 Points | Годишно |
🇦🇫 Текуща сметка към БВП | -17,3 % of GDP | -2,7 % of GDP | Годишно |
🇦🇫 Търговски баланс | -5,169 млрд. USD | -4,051 млрд. USD | Годишно |
Основните вносове на Афганистан са: петрол (33 процента от общия внос), машини и оборудване (15 процента), хранителни стоки (14 процента) и основни метали и свързани артикули (9 процента). Основните партньори за внос са: Пакистан (14 процента от общия внос), Русия (13 процента), Узбекистан (11 процента), Иран (9.1 процента) и Китай (9 процента). Други включват: Туркменистан, Япония и Казахстан.
Макросайтове за други страни в Азия
- 🇨🇳Китай
- 🇮🇳Индия
- 🇮🇩Индонезия
- 🇯🇵Япония
- 🇸🇦Саудитска Арабия
- 🇸🇬Сингапур
- 🇰🇷Южна Корея
- 🇹🇷Турция
- 🇦🇲Армения
- 🇦🇿Азербайджан
- 🇧🇭Бахрейн
- 🇧🇩Бангладеш
- 🇧🇹Бутан
- 🇧🇳Бруней
- 🇰🇭Камбоджа
- 🇹🇱Източен Тимор
- 🇬🇪Грузия
- 🇭🇰Хонконг
- 🇮🇷Иран
- 🇮🇶Ирак
- 🇮🇱Израел
- 🇯🇴Йордания
- 🇰🇿Казахстан
- 🇰🇼Кувейт
- 🇰🇬Киргизстан
- 🇱🇦Лаос
- 🇱🇧Ливан
- 🇲🇴Макао
- 🇲🇾Малайзия
- 🇲🇻Малдиви
- 🇲🇳Монголия
- 🇲🇲Мианмар
- 🇳🇵Непал
- 🇰🇵Северна Корея
- 🇴🇲Оман
- 🇵🇰Пакистан
- 🇵🇸Палестина
- 🇵🇭Филипини
- 🇶🇦Катар
- 🇱🇰Шри Ланка
- 🇸🇾Сирия
- 🇹🇼Тайван
- 🇹🇯Таджикистан
- 🇹🇭Тайланд
- 🇹🇲Туркменистан
- 🇦🇪Обединени арабски емирства
- 🇺🇿Узбекистан
- 🇻🇳Виетнам
- 🇾🇪Йемен
Какво е Внос
Категорията "Внос" в макроикономиката е от изключително значение за всички, които се стремят да анализират и разбират състоянието и динамиката на различните икономики. В рамките на нашата платформа, Eulerpool, ние предоставяме детайлна и актуална информация за вноса на различни държави, което позволява на потребителите ни да вземат информирани решения и да извършват задълбочени анализи. Вносът представлява процес на импорт на стоки и услуги от чужди пазари към вътрешния пазар на дадена страна. Този процес има голямо влияние върху икономиката на една държава, като съдържа множество аспекти, които трябва да бъдат внимателно анализирани и разбрани. Например, чрез вноса, страните могат да задоволят потребителските нужди, които не могат да бъдат удовлетворени чрез вътрешно производство, както и да получат достъп до по-ефективни технологии и иновации. Когато говорим за макроикономически ефекти на вноса, най-напред трябва да обърнем внимание на търговския баланс на дадена държава. Търговският баланс представлява разликата между стойността на износа и стойността на вноса. Ако стойността на вноса надвишава тази на износа, държавата има търговски дефицит. Обратно, ако стойността на износа е по-висока от тази на вноса, имаме търговски излишък. Търговският баланс е ключов индикатор за състоянието на икономиката, и затова наблюдението и анализът на вноса са от стратегическо значение. Освен това, вносът оказва влияние и върху инфлацията в дадена страна. При увеличен внос на по-евтини чуждестранни стоки, местните производители може да бъдат принудени да намалят цените си, за да останат конкурентоспособни, което на свой ред може да доведе до дефлационен натиск. В контекста на глобализацията, значението на вносът е още по-голямо, тъй като позволява икономическата интеграция и сътрудничество между различни държави и региони. Политическият и нормативен контекст също играе огромна роля във вносните процеси. Въвеждането на тарифи и нетарифни бариери, квоти, забрани и лицензии, може значително да повлияе на обема и структурата на вноса. Иваните политики често са предмет на интензивни преговори на международно ниво, като например в контекста на Световната търговска организация (СТО) или регулациите в Европейския съюз. За много държави, особено тези с развиващи се икономики, вносът на капитало-насите стоки и технологии е жизнено важен за ускоряване на икономическото развитие. Чрез вноса, те могат да усвоят нови технологии, които впоследствие да интегрират във вътрешното производство, повишавайки по този начин производителността и конкурентоспособността на местните индустрии. От друга страна, прекалено високият внос на определени стоки може да доведе до проблеми за местните производители, които може да не успеят да се конкурират с по-евтините чуждестранни алтернативи. Това може да доведе до закриване на предприятия, загуба на работни места и негативно въздействие върху икономиката като цяло. Поради това, намирането на баланс между вноса и местното производство е ключов момент за поддържането на стабилна и устойчива икономика. Важно е също така да се анализира и структурата на вноса, като се разгледат кои са основните категории стоки и услуги, които дадена страна импортира. Това може да помогне на аналитиците и политиците да идентифицират потенциални уязвимости или възможности за икономическо развитие. Например, значителен дял на вноса на енергийни ресурси може да е знак за енергийна зависимост, което води до нуждата от разработване на стратегии за енергийна сигурност. Съществуват и редица инструменти и индикатори, които могат да бъдат използвани за анализ на вноса. Сред тях са индексите на вносни цени, които показват как се променят цените на импортните стоки с времето, и индексите на вносните мощности, които измерват колко ефикасно се използват вносните ресурси в икономиката. Чрез тези индикатори, може по-детайлно да се анализират тенденциите и да се правят прогнози за бъдещите развития. На нашата платформа Eulerpool, ние предоставяме детайлна и актуална информация за вноса в различни страни и региони по света. Нашите данни са представени чрез графики, таблици и интерактивни визуализации, което улеснява потребителите ни в разбирането и анализа на сложните макроикономически процеси. Ние сме горди, че успяваме да предоставим надеждна и дълбочинна информация, която спомага за по-доброто разбиране на глобалната икономика. За да могат нашите потребители да използват пълния потенциал на нашата платформа, предлагаме и редица аналитични инструменти, които позволяват създаването на персонализирани анализи и отчети. Чрез това, ние улесняваме процеса по вземане на решения и предоставяме необходимите данни за успешни инвестиции и бизнес стратегии. В заключение, вносът играе критична роля в макроикономиката и разбирането му е от съществено значение за всеки, който иска да има ясна представа за състоянието на глобалната икономика. На Eulerpool, ние се стремим да предоставим най-добрата и надеждна информация, която да бъде полезна на нашите потребители в техните анализи и решения. Вносът не е просто икономически процес, а важен елемент от взаимосвързаната глобална икономическа система, който заслужава дълбочинно и внимателно изследване.