Преди две години MSG Entertainment – оператор на места за събития като легендарната Медисън Скуеър Гардън – направи заглавия с изкуствен интелект. Беше въведена сложна система за разпознаване на лица, за да се изключат адвокати, представляващи кантори, които водят дела срещу компанията. Последици? Адвокатите не бяха допускани нито на шоута, нито на спортни събития, което бързо доведе до граждански спор. Адвокатите заведоха дело – разбира се. И докато някои зрители на тази история се усмихваха, един изпълнителен директор лаконично промълви: „Добре така.“
Doch was auf den ersten Blick wie eine Petitesse wirkt, öffnet die Tür zu einer der zentralen Debatten unserer Zeit: Как изкуственият интелект влияе на финния балансиращ акт между индивидуалната свобода, обществения напредък и икономическите интереси? И все още ли сме участници в това развитие – или отдавна сме само статисти?
Свободата да не бъдеш свободен
Рийд Хофман, технологичен инвеститор и съосновател на LinkedIn, наскоро обсъди тези въпроси в реч в Лондон. Той се позова на известните концепции на философа Исая Берлин: „негативна свобода“ (свобода от външни ограничения) и „положителна свобода“ (способността да действаш самостоятелно). Според Берлин, и двете често влизат в конфликт. Демокрациите се опитват да намерят начин чрез компромиси – с променлив успех.
Хофман предупреждава: Докато предишните технологии основно бяха инструменти, ИИ е нещо фундаментално ново. Тя решава, създава и оценява самостоятелно – и може както да ни даде свобода, така и да ни я отнеме. В своята книга Nexus Ювал Ноа Харари нарича ИИ дори „извънземен интелект“, който, за разлика от атомна бомба, може да действа автономно. Харари рисува мрачни сценарии: дронове, които сами решават кого да атакуват. Алгоритми, които циментират социалната несправедливост. Невидим свят в клетка.
Doch Хоффман е на друго мнение. Неговата теза гласи, че изкуственият интелект може не само да бъде сценарий на заплаха. Той би могъл да се превърне и в ултимативния „суперагент“ на човека - ако го използваме правилно.
Суперсили за ежедневието
Представете си, че ИИ е вашият личен асистент: той ви помага да разберете сложни договори, обучава вашите деца по математика или ви прави по-компетентен работник. Съгласно Хофман, със системи като ChatGPT хората биха могли да открият своите индивидуални „суперсили“ – креативни, иновативни и самостоятелни.
Тази положителна свобода, както я нарича Хофман, позволява на всеки в децентрализирано и гъвкаво общество да извади най-доброто от себе си. „Инструменти като ChatGPT са като GPS за информация,“ обяснява той. Не принуда, а подкрепа.
Но този оптимистичен поглед пропуска решаващ въпрос: Кой решава как да се създават тези технологии? И как да предотвратим превръщането на свободата в контрол?
Китай: Тъмната страна на "Суперагенцията
Който иска да види как не трябва да се развиват нещата, трябва да погледне към Китай. Там правителството използва изкуствен интелект, за да наблюдава гражданите и да укрепва авторитарен режим. Разпознаването на лица и големите данни създават свят, който експертите наричат „невидим кафез“. Това, което за Хофман е положителна свобода, тук се превръща в реторичен черупка: колективната полза служи само на малка елита.
Доклад на Фондация за информационни технологии и иновации предупреждава, че Китай скоро може да изпревари САЩ в развитието на изкуствен интелект - ако вече не го е направил. Какво тогава? Как демократичните общества защитават своите ценности, когато авторитарни системи използват изкуствен интелект за потискане на свободата?
Невидима война
Дебатът за изкуствения интелект е повече от философия на технологиите. Той е битка за ценности и власт. Въпросът не е дали ИИ ще определя нашето бъдеще – а как. Ще останем ли създателите или само наблюдателите?
Докато демокрациите се мъчат да намерят компромиси, Китай доказва колко бързо може да бъде злоупотребено с изкуствения интелект. Но оптимизмът на Хофман показва: има алтернатива. Ако използваме ИИ, за да укрепваме хората, и същевременно установим ясни правила, той наистина може да се превърне в „суперагент“ – инструмент, който насърчава нашите индивидуални свободи и ни свързва едновременно.
Am Ende ist KI weder Freund noch Feind. Тя е огледало на нашите решения. И въпросът остава: Какво ще видим?
