Това беше драма на забавен каданс, която в крайна сметка завърши с гръм: Колапсът на Credit Suisse през 2023 година разтърси глобалната финансова система. Но за много експерти, които дълги години наблюдаваха швейцарския финансов институт, този край не беше никак изненадващ.

Дънкан Мейвин, редактор в Bloomberg и автор на книгата Meltdown: Greed, Scandal, and the Collapse of Credit Suisse, описва драмата като дълъг, мрачен сценарий. „Много банки имат скандали“, казва той. „Но при Credit Suisse те бяха неумолими.“

История, изпълнена с тъмни страни

От основаването си преди близо 170 години Credit Suisse изглеждаше, че магически привлича скандали. От обвинения в корупция през скандали с пране на пари до замесвания в политически деликатни афери – портфолиото от грешки беше също толкова разнообразно, колкото това на инвестиционна банка, която предлага на клиентите си всякакви финансови инструменти.

Един от централните въпроси е: Защо? Защо точно тази банка беше толкова уязвима? Според Мейвин отговорът е ясен: това беше корпоративната култура. „Вътрешните структури на Credit Suisse правеха неправомерното поведение почти неизбежно“, обяснява той. Въпреки многобройните опити на ръководителите да насочат организацията в правилния път, всяка промяна изглеждаше, че действа само краткосрочно.

Култура на провала

Поглед върху ръководния състав на Credit Suisse изглежда като кой кой е на провала. Управленският екип, както се нарича на отрасловия жаргон, изглеждаше по-загрижен да прикрива проблемите, отколкото да ги решава устойчиво.

Мейвин нарича това „токсична смесица от надценяване и липса на контрол“. Много мениджъри сляпо разчитаха, че марката „Креди Сюис“ ще преживее всяка криза. Обществеността обаче виждаше нещата по различен начин – и доверието намаляваше бързо.

Ескалацията до краха

Последните години преди колапса бяха като буря, която се задава. Едни от най-големите скандали включваха катастрофата с Archegos, при която банката загуби милиарди, и скандала с Greensill, в който тя беше дълбоко замесена.

Но дори и тези катастрофи бяха само върхът на айсберга. „Има по-малко известни истории, които са също толкова тежки“, казва Мавин. Той говори за случаи, в които банката не само етикетно, но и законно е провалила. Тези събития често останаха под радара, но значително допринесоха за загубата на доверие.

Какво остава?

Историята на Credit Suisse е предупреждение за цялата финансова индустрия. Не става въпрос само за пари или скандали. Става въпрос за отговорност – и за това, че никоя марка не е достатъчно голяма, за да бъде неуязвима.

Докато останките от Credit Suisse сега съществуват в сянката на UBS, тяхната история остава като предупреждение. Както го формулира Мейвин: „Това е класически пример за това какво се случва, когато една банка загуби душата си.“